Неговото верую е , че един народ трябва със собствени сили да извоюва свободата си, а не да чака чужди държави отвън да му помагат и подкрепят.
Днес, 7 ноември, честваме 185 години от рождението на българския поет и писател Любен Каравелов.
Поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от турско робство, Любен Каравелов остава дълбока следа в българската история.
Каравелов е роден на 7 ноември през 1834 г. в Копривщица в богато бегликчийско семейство. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това във взаимното училище в града. Чрез посредничеството на Н. Геров през 1857 г. заминава за Русия. В Москва започва да посещава лекциите в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Десетгодишният престой в Русия е изключително важен за идейно-политическото му съзряване на Каравелов.
Престоят на българския поет и революционер в Русия е време, в което той създава своите политически, научни и литературни възгледи. Революционните възгледи на Каравелов са оформени още преди идването му в Русия, а обществената му дейност там е подчинена на идеята да се търсят контакти с всички обществени среди, които могат да допринесат за българското освобождение.
В Москва Каравелов пише и първите си разкази и повести.
Възможността да общува с различни политически среди в Русия му дава възможност да заимства по нещо от всички. В резултат на това Каравелов се оформя не само като славянофил, но и като просветител и революционер-демократ.
През 1867 г. заминава за Белград като кореспондент на в. „Голос“ и там се сближава със сръбската либерална младеж. В края на годината е изгонен от Сърбия, като преди това за по-малко от година попада в затвора.
Каравелов е заподозрян в убийството на Михаил Обренович и е затворен в Будапещенския затвор, където лежи 203 дни.
След това за кратко пребивава в Нови Сад, Австро-Унгария, където продължава да заимства идеи от големите европейски мислители - английските историци Бокл и Маколей, френския философ Огюст Конт.
По време на престоя си в Сърбия българинът се свързва със сръбската либерална организация „Омладина“ и под нейно влияние избистря виждането си за южнославянска федерация между българи и сърби, начело с княз Михаил Обренович. Явно след 1867 г. политическият идеал на Каравелов е свързан с парламентарна монархия.
През пролетта на 1869 г. Каравелов се установява в Букурещ и там разгръща широка политическа дейност. В Букурещ е и най-блестящият период от живота на поета-революционер. Тук започва да издава в. „Свобода“, който дава живот и на нова политическа организация — БРЦК, начело на която застава самият Каравелов.
Програмата на БРЦК определя двата неприятеля на българския народ — турското правителство и гръцкото духовенство, а нейно верую е, че свободата може да бъде извоювана само ако народът се надява на своите собствени сили и „не чакаме помощ и поддръжка нито от една европейска държава…“
Въпреки идеите и мотивацията на Каравелов и участниците в БРЦК, практическата дейност на комитета е твърде слаба. В периода, в който председател е Каравелов, комитетът се задоволява предимно с революционна пропаганда. Изключение правят опитите за съвместни действия със сръбската „Омладина“ при евентуална война между Сърбия и Турция. Дори и със слабата практическа дейност на този етап, значението на комитета е голямо.
Революционната пропаганда, осъществявана от Л. Каравелов и неговия вестник „Свобода“, има изключително значение за развитието на българското националноосвободително движение.
След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи. Започва да издава в. „Независимост“, списанието „Знание“, научно-популярни книги и сборници. Сред най-известните творби на Каравелов са „Три картини из българския живот“ („Маминото детенце“, „Прогресист“ и „Извънреден родолюбец“), повестите „Хаджи Ничо“ и „Децата не приличат на бащите си“.
Умира в Русе от туберкулоза на 21 януари 1879 година.
„Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!” – Из „Българи от старо време”
Добави коментар