„Росатом“ публикува архивни материали за историята на вътрешната ядрена промишленост, 75-годишнината от които ще бъде отбелязана през август 2020 г., предаде БГНЕС.
Факсимиле от архивни документи, свързани със създаването и развитието на ядрената индустрия на СССР, и по-специално на атомния проект на СССР, е публикувано в портала „История“ на „Росатом“ в специален раздел за руската ядрена индустрия. Много от документите не са публикувани досега.
Сред тях е бележка от ръководителите на Първо главно управление към Министерския съвет на СССР (ПГУ, наричана тогава „централата“ на вътрешната ядрена промишленост) с предложения за изграждане на нови предприятия за производство на делящи се материали за атомни бомби. Тя е написана през юни 1948 г. на името на Лаврентий Берия - зам. председател на съветското правителство, ръководител на Специалния комитет към Министерския съвет, създаден за управление на атомния проект на СССР. Този документ е бил означен със "строго секретно (специална папка)".
Основният етап на всяка програма за ядрени оръжия е производството на делящи се материали, плутоний или уран. През 1946-1948 г. в СССР в Южен Урал е построен първият реактор "А" за производство на оръжеен плутоний. Той е бил разположен в съоръжението, за да се запази секретността, която условно е наречена завод № 817 (сега предприятие „Росатом“, производствената асоциация „Маяк“, Озерск, Челябинска област).
Реактор „А“ е пуснат за първи път в режим на проектиране на 19 юни 1948 г. В реактора се произвежда плутоний, който се превръща в „пълнежът“ на първия съветски атомен заряд, успешно изпитан на 29 август 1949 г. Но два дни преди старта на реактор „А“, на 17 юни 1948 г., първият началник на вътрешната ядрена промишленост, ръководителят на ПГУ Борис Ванников и неговите заместници, министърът на химическата промишленост на СССР Михаил Первухин и Авраами Завенягин изпращат на Берия бележка за необходимостта от изграждане на нови производствени инсталации оръжеен плутоний и уран.
"С пускането на инсталации № 817 и 813 при първоначалния им капацитет, ние практически ще решим проблема с производството на делящи се атомни вещества с помощта на два основни метода. Капацитетът на тези централи, както и на инсталацията, започнала с изграждането на завод № 814, е малък и далеч под нашите нужди", са написали те.
Двата основни метода са били производството на плутоний-239 в ядрен реактор и обогатяването на уран от изотопния уран-235. Тогавашния завод № 813 се оказва първият съветски комплекс за обогатяване на уран чрез газова дифузия. А завод № 814 е бил първото предприятие, предназначено да обогати уран чрез електромагнитен метод. Впоследствие завод № 814 става част от предприятие, което сега се занимава с производството на стабилни изотопи.
Бележката била придружена от проекторезолюция на Министерския съвет за началото на проектирането и изграждането на втори плутониев комплекс край Братск (в проекта му е дадено кодовото наименование „завод № 815“) и второ дифузионно предприятие (носещо името завод № 816).
Предложенията, направени в бележката, били бързо, само два дни след нейното написване, разгледани на заседание на Специалния комитет, председателстван от Берия, на 19 юни 1948 г. След резултатите от тази среща на ръководството на ядрената индустрия било възложено да подготви и координира с научния директор на атомния проект на СССР Игор Курчатов "по-подробни предложения и проект по съответната бележка, адресирани до другаря Сталин".
Предложенията на Ванников, Первухин и Завенягин са реализирани дори в по-голям мащаб от предложеното през лятото на 1948 г. Завод № 816, построен на по-малко от 20 километра от Томск, се превръща в уникално предприятие, ангажирано не само с обогатяването на уран. Няколко урано-графитни реактора за производство на оръжеен плутоний също са разположени в този обект. Някои от тях също са проектирани за производство на топлина и електричество и за известно време са били в основата на сибирската АЕЦ - втората в СССР, но първата вътрешнопромишлена атомна електроцентрала (първата АЕЦ Обнинск в страната и в света се смята за експериментална).
Сега компанията на "Росатом" "Сибирски химически завод" (Северск, област Томск) работи за разработване на ядрена енергия.
Не са започнали да строят ядрена централа близо до Братск. Но на няколкостотин километра от него, в Ангарск, е издигната друга инсталация за обогатяване на уран (по това време тя се наричала завод номер 820, сега това е росатомското предприятие „Ангарски електрохимичен комбинат за електролиза“). Трите ядрени реактора за тежка вода, предложени в бележката за площадката в Братск, са построени и работещи в Челябинска област през 1950-1980-те години, заедно със серия от урано-графитни реактори, построени там.
Индекс 815 за несъздаденото предприятие не е бил напразен - по-късно бил присвоен от третото, друго уникално съветско плутониево предприятие. То се превръща в подземен индустриален комплекс, който няма аналози в света и се намира в скалисти планини на брега на река Енисей, на 50 километра от Красноярск. Сега това е Минно-химическия комбинат „Росатом“ в Железногорск. Компанията управлява три мощни индустриални урано-графитни реактори, произвеждащи плутоний, един от които става основата на третата съветска атомна електроцентрала. Сега то е ключово предприятие на „Росатом“ за създаване на технологичен комплекс от затворен ядрен горивен цикъл, базиран на иновативни технологии от ново поколение, необходими за развитието на ядрената енергия.
Добави коментар