Поглед назад: ''Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях...''

07:00, 05 ное 19 / Общество 25 857 Християна Димитрова
Александър Батенберг на бойното поле при Драгоман
1
Пантеон „Майка България“
2
Новият паметник – Сръбско-българската война на път Е80 Сливница
3
Паметник на загиналите 196 воини – паметната плоча в Сливница
4

Битката при Сливница е определяна като бойно кръщение на младата Българска армия. С победата българите практически защитават Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Tова е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 година (17 – 19 ноември нов стил).

Поглед назад: 134 г. от Сръбско-българската война

Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението в началото е 12 000 българи срещу 25 000 сърби.

Към 9 часа сутринта на 5 ноември сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех.  

На 6 ноември на левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1950 души под командването на капитан Стефан Кисов.  

На 7 ноември след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.

В ранната сутрин капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.

По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов – командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака – „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.

Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.

В тридневните боеве край Сливница загиват 1800 български воини. Сърбите губят 2100 души.С победата българите практически защитават Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Датата 7 ноември се смята и за рождена дата на българската сухопътна войска точно заради победата край Сливница в битката, в която капитаните печелят войната и спасяват българското Съединение.

Най-величавият разказ за онази славна битка са думите на Иван Вазов. Седемте стиха на “Новото гробище над Сливница” са апотеоз на храбростта на българските воини, загинали в защита на младата българска държава.

Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и „Лека нощ“ навеки си казахте —

                до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то — остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

                куршума… Спете в мир.

Българийо, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

                умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

                и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

                от вашето ура.

И тоз венец — той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

                над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

                Юнаци, лека нощ!

1885

 

Всички убити са погребани на място като по-късно костите им са изнесени в паметник-костница, която се намира в Сливница. По късно един от участниците във войната кап. Христо Попов прави църква на мястото, където са се водили най-сериозните боеве, местността Църквище. Църквата е наречена “Св. Илия”. По ирония на съдбата майсторите са били сърби.

След като църквата се руши (според местните е, защото сърбите са направили слаби основите на църквата), на нейно място е изграден Пантеон на загиналите. Това става през 1986 г. като инициатор е била Людмила Живкова. Пантеонът “Майка България” представлява огромен монумент, имащ формата на пресечена четириъгълна пирамида с внушителни размери: височина около 20 метра и ширина от всяка страна около 25-30 метра. Пантеонът е изграден от специален червен бетон. В центъра на пирамидата има статуя на жена, символизираща Майка България, скърбяща за загубените си чеда. Тя е изградена от кварцит, подарен ни от Русия. Архитект на монумента е Георги Стоилов.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани