Поглед назад: 134 г. от Сръбско-българската война

08:00, 02 ное 19 / Общество 25 1029 Topnovini
1
2

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. 

Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г.  изменя коренно съотношението между силите на Балканския полуостров и предизвиква реакцията не само на Османската империя, но и на останалите съседни страни. Гърция извършва незабавна мобилизация и заплашва, че ще нахлуе в турска територия, за да присъедини като компенсация части от Македония. Румъния търси разширение в Южна Добруджа. Категорично против Съединението се обявява Сърбия, която има претенции за хегемония сред славянското население на Балканите, и на 9 септември извършва мобилизация на запасните чинове, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес (1878 г.).

Великите сили първоначално заемат позиция на неутралитет, въпреки че Австро-Унгария насърчава сръбските искания, а впоследствие Великобритания подкрепя българската страна. Русия изтегля офицерите си от Княжеството и източнорумелийската милиция като демонстрация против Съединението и княз Александър І.

В тази сложна международна обстановка българското правителство полага всички усилия, за да постигне признаване на Съединението и да избегне военен сблъсък. Още на 27 септември 1885 г. сръбски части пресичат границата при Трън, отблъснати са от българската войска, но провокациите продължават. В края на октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември (14  ноември н.с.) 1885 г. крал Милан, уверен в лесния успех, обявява война на България. Същия ден княз Александър І издава манифест до целия български народ с призив: „Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели“.

Започва първата война на България след Освобождението.

Сърбия разделя силите си на две части - в посока Пирот – Цариброд и към Видин. До края на войната съставът на сръбската войска достига до над 120 000 души, от които 103 000 редовна армия.

България мобилизира общо 108 000 души, от които 14 000 опълченци от източнорумелийската милиция и няколко хиляди доброволци. Войската е разделена на два корпуса – Източен, съсредоточен в началото на военните действия на южната граница в очакване на враждебна реакция от страна на Османската империя. По границата със Сърбия е разположен малобройният Западен корпус. Снабдяването и въоръжението на войските не е добро, не достигат муниции, затруднена е доставката на храна, липсват лекари.

В първите няколко дни на войната сръбските войски успяват бързо да навлязат в българска територия. Незначителните български части се съпротивляват упорито, забавят сериозно неприятеля в района на Трън и Брезник и не му позволяват да премине линията Драгоман – Сливница. На свикания от българския княз Тронен съвет е взето решение силите да се съсредоточат в Сливница, където сърбите да бъдат задържани до пристигането на българските войски от турската граница, които спешно са придвижени с влак до Саранбей (гара Септември) и оттам в усилен марш – към сръбската граница. За охрана на българо-турската граница е оставена специална войскова част в състав от 35 000 души.

След съсредоточаването на българските главни военни сили на 5 ноември започва Сливнишката битка. След тридневни сражения сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят. Българските жертви са 1800 убити и ранени, а сръбските – 2100. 

По същото време на Северния фронт в района на Видин, Белоградчик и Кула продължават усилените боеве. Тимошка армия напредва и българските погранични части отстъпват назад към Видинската крепост, която е обсадена на 9 ноември. Опитите да бъде превзет градът обаче срещат непреодолим отпор. Съотношението на силите е неравностойно – сърбите наброяват 22 000, а всички 15 000 защитници са опълченци, запасни и доброволци. На 15 ноември българите излизат от крепостта, контраатакуват и изтласкват окончателно сърбите. 

Във войната получава бойното си кръщение и Българският флот.  Дунавската флотилия подвозва подкрепления – войници и четници-доброволци, доставя муниции, оръдия и стрелково оръжие, патрулира по реката, подпомага с разузнавателни и транспортни действия и снабдява обсадената Видинска крепост с храни, снаряжение и материали.

След победата при Сливница българските войски преминават в контранастъпление, провеждат поредица от успешни офанзиви и изтласкват сръбските до границите от преди войната. На 12 ноември великите сили изпращат нота, подкрепена от Османската империя, за започване на мирни преговори, а на следващия ден са изпратени сръбски парламентьори с молба за примирие. Българският княз обаче заповядва настъплението да продължи и преговори за мир да започнат само при признаване на Съединението. На 14 ноември българските войски пресичат границата и след двудневни ожесточени боеве влизат триумфално в Пирот. Сърбите са разгромени и принудени да отстъпят на запад. Пътят към Ниш и Белград е открит и Сърбия е изправена пред пълен разгром. Това предизвиква незабавната намеса на Австро-Унгария – на 16 ноември нейният пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер-Меч пристига лично в Главната квартира на българската армия в Пирот. Той настоява за незабавно спиране на военните действия и заплашва, че в противен случай българските войски ще срещнат австро-унгарски. Княз Александър I е принуден да прекрати бойните действия и да спре устремния победен марш на сръбска територия.

Преговорите за примирие приключват с подписването в Пирот на 9 декември 1885 г. на споразумение. Неговите клаузи са изработени във Виена от европейска комисия, включваща военните аташета на великите сили. Примирието предвижда безусловно освобождаване на пленниците и завзетите територии; изтегляне на сръбските войски от района на Видин до 13 декември, а на българските от Пиротско два дни по-късно. Демаркационната линия е установена по границата отпреди войната с неутрална зона, широка 6 км. Като крайна дата за сключване на мирен договор между двете воюващи страни е определен 17 февруари 1886 г.

Преговорите за мир започват на 23 януари 1886 г. в Букурещ. В мирната конференция взема участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор е считана за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия е подписан на осмата годишнина от Санстефанския договор – на 19 февруари (3 март) 1886 г., и съдържа един единствен член: „Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество, смятано от деня на подписването на настоящия договор.“

Категоричната победа на България в тази кратка война е предпоставка за признаване на Съединението от Османската империя с Топханенския акт от 24 март 1886 г. и утвърждава нейното международно положение. Победата във „войната на българските капитани срещу сръбските генерали“ дава ново вдъхновение и увереност за постигане на националния идеал – обединение на разпокъсаните български земи.

В духа на тази история нека си спомним за един необикновен български паметник. На малък площад пред видинската гара е разположен леко прилегнал, сякаш уморен воин, навел глава над оръжието си, изстрелял току-що последния си патрон.

Паметникът е известен като Паметника на Скърбящия воин, дело на скулптора Андрей Николов. Той предпочел да представи българина като победител, но наранен от скръб поради братоубийствената война. Братоубийствена, въпреки действията на сръбската власт. Някои определят този паметник за най-благородния в цяла България, а други, подобно на английския журналист Берлайн, считат, че той е без аналог в цяла Европа. През 1919 г. той посещава Видин и пише:

„България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен…“

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани