Феноменът – резултати срещу очаквания

16:00, 28 окт 19 25 2829 Шрифт:
Кристиян Шкварек Автор: Кристиян Шкварек

Местните избори в София показаха за пореден път разминаването между очакванията и реалността. Това започва да се превръща в норма и като че ли социологическите ни агренции все по-грубо бъркат в предположенията си. Проблемът обаче е друг – не до толкова това, че очакванията се разминават с резултатите, а това, че българите вадят заключенията си на база въпросните очаквания, а не на база реалните тенденции от предишните избори.

Казано по-просто – ако една партия е получила по-нисък резултат на тези избори, отколкото на предходните, това е някаква форма на отстъпление и крачка назад за нея. Тя отчита спад в тенденцията. Ако, очакванията са били тя да отстъпи с много, а е отстъпила само с малко, обещството смята това за победа. То изхожда от погрешния принцип да си вади изводите на база сравнение с очакванията от създадени в кампанията настроения, а не с предишните избори.

Такъв е случаят, например, с ГЕРБ. В София те имат доста по-лош резултат на тези избори, отколкото имаха на предходните. Фандъкова вече не носи значително по-висок процент, отколкото листата ѝ, тоест подкрепата за нея започва да се свива до чисто партийната такава. Тя вече не печели на първи тур с 60.17%, а тепърва ще се решава съдбата на кметското кресло на втори. Всичко това би следвало да се отчита, рационално, като проблем и спад за ГЕРБ. Вместо тази трезва оценка, обаче, обществото и анализаторите отчитат голяма победа за партията поради факта, че вместо Фандъкова да е на 1-2% зад Манолова, както предричаха социолозите, тя е с 10% пред нея. С други думи – хората съдят нечие представяне на изборите на база сравнение с очакванията по време на кампанията, а не на база сравнение с реалните, предходни резултати. Този феномен е форма на самозаблуждаване – той пречи да се отчете реалната тенденция за дадена партия през годините.

При ВМРО ситуацията е сходна, но в обратната насока. Партията отчита най-високите си резултати на избори в София някога и най-вероятно ще успее да сформира група в общината заедно с ГЕРБ, но без предишните коалиционни партньори от „националистическия сегмент“, като АТАКА. По този начин партията не само запазва, но и де факто увеличава влиянието си след тези избори. Въпреки това ефектът на сравнения с очакванията, вместо с данните, кара немалко анализатори да разглеждат тези избори като загуба за ВМРО. Въпросните очаквания за значително по-висок вот, а според някои дори за 3-то място, всъщност бяха създадени от същите тези анализатори по време на кампанията. Така те в момента констатират загуба за ВМРО на база това, че партията не е оправдала прекалените очаквания на същите тези анализатори. В реални измерения самата ВМРО изглежда доволна от представянето си, на база далеч по-трезвата оценка за увеличаване на досегашното си влияние в София и възможността да го упражнява вече без проблематични партньори като АТАКА.

Подобен е и случаят с "Демократична България" – те увеличават броя общински съветници и с тях влиянието, което ще могат да оказват. Процентът на кандидата им е по-висок от този на Реформаторския блок на предходните избори, както е и общият брой получени гласове. Всичко това сочи към ръст в София, отчетен обаче като загуба от анализаторите. Заключение, направено за пореден път по формулата за сравняване на резултата не с историята и тенденцията, а със създадените по време на кампанията очаквания. В случая не само анализаторите са виновни за тези надути очаквания, но и самите активисти и симпатизанти на "Демократична България", които прогнозираха дори явяване на балотаж. Въпреки неосъществяването на тази цел резултатът им е очевидно покачване от досегашната позиция и следователно крачка напред, а не назад.

Феноменът да даваме оценка на изборните резултати на база очакванията ни по време на кампанията, а не на база реалната тенденция от предишните избори, е крайно вреден. Той не позволява да погледнем случващото се като по-обща и голяма картинка, която трае в продължение на години и редица изборни цикли. За да разберем или предвидим накъде се развива историята в дадена политическа система е нужно да ползваме тази по-голяма картинка и да вадим изводите си от нея. Всякакво изместване на фокуса от историческата тенденция към поредните надути или подтиснати очаквания от текущата кампания ще поддържа жива почти пълната липса на дългосрочна политическа визия в България.  

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама