Откритите преди 30 г. на остров Симор в Антарктида изкопаеми кости са принадлежали на един от най-едрите плезиозаври. През последните години там бяха открити скелети на хищни и тревопасни динозаври с признаци на гигантизъм. Защо древните гущери на Южния полюс са увеличили размерите си малко преди да изчезнат напълно?
През антарктическото лято на 1990 г. експедицията, ръководена от Уилям Хаммър от отдела по геология в колежа Огустан (САЩ) изучава планината Къркпатрик в Трансатлантическия масив. Това е едно от най-студените места на планетата, където температурата през най-горещата част на годината не надвишава -20 градуса.
Тук, на височина 4000 метра учените пробиват ледената броня, покриваща Антарктида през последните няколко милиона години. За да открият следи от изкопаема фауна, им се налага да взривяват скали и да събират останки от кости.
На учените им провървяло – открити са останките на четири праисторически рептили, включително почти цял череп на голям хищен динозавър.
Структурата на тялото на влечугото приличала на тази на неговите „роднини” от други части на света и от същия период. Плезиозавърът се е придвижвал на два крака, а предните крайници, както при всички тероподи, са били къси и недоразвити. Дължината на тялото е била около 8 метра.
Тесният череп с размери 65 сантиметра с огромна уста, изпълнена с остри зъби, е „увенчан” с широк костен рог, което показва, че екземплярът е мъжки. Чудовището е наречено криолофозавър (Cryolophosaurus ellioti), „леденокрил гущер“. Той е живял на суша преди около двеста милиона години, когато на Антарктида не е имало лед.
През 1989 г. американски палеонтолози откриват на остров Симор кости от древно влечуго, чийто вид е установен след множество експедиции и изследването на около 800 кг образци. Станало ясно, че останките са на плезиозавър – приспособен към живот в морето гигант с издължена шия.
Отсъствието на череп направило невъзможно точното описание на вида на находката. Едва наскоро учените успяха да определят нейния род. За разлика от роднините си от северното полукълбо, представителят на Антарктида има по-къса шия и по-голяма глава. Намереният екземпляр е възрастен индивид с дължина 12 метра и тегло около 13 тона. Това е най-големият досега известен екземпляр от този вид, твърдят учените в октомврийския брой на „Cretaceous Research “. И вероятно един от последните, живели в края на Креда. Преди голямото изчезване са останали около десет милиона години.
За да обяснят проявата на гигантизъм, авторите цитират данни за постепенното охлаждане на морската вода в края на Креда в района на Антарктида. Може би поради смесването и натрупването на по-студена и по-богата храна на повърхността, Aristonectes успяват да овладеят нова екологична ниша и в резултат на това да произведат по-голямо потомство.
Добави коментар