Поглед назад: Начало на Първата световна война - Царство България обявява война на Кралство Сърбия

07:00, 14 окт 19 / Общество 25 1424 Християна Димитрова
1
2
3

На 14 октомври 1915 г. Царство България обявява война на Кралство Сърбия и се включва в Първата световна война на страната на Централните сили.

 

На 14 октомври, с манифест на царя, България обявява война на Сърбия. България разполага срещу нея с две армии - Първа и Втора. Първа армия (с командващ Климент Бояджиев) трябва да прекъсне сръбските комуникации по Поморавието и Източна Сърбия, навлизайки в тези територии, а Втора армия (начело с Георги Тодоров) - да навлезе във Вардарска Македония, да отреже пътя за отстъпление на сърбите и да предотврати опита за помощ на съюзниците им. Българските армии навлизат в тези територии и ги отнемат от сърбите.

Част от Манифеста на цар Фердинанд за обявяване война на Сърбия:

''...Само нашата коварна съседка Сърбия остана непреклонна пред съветите на своите приятели и съюзници. Сърбия не само не поиска да се вслуша в техните съвети, но в озлоблението и алчността си нападна дори собствената ни територия и нашите храбри войски бидоха принудени да се сражават за защитата на собствената ни земя.

Призовавам българския въоръжен народ към защита на родния край, поруган от вероломен съсед, и към освобождение на поробените наши братя от сръбското иго.

Нашето дело е право и свято.

Заповядвам, прочее, на нашата храбра армия да прогони неприятеля из пределите на Царството, да срази вероломния съсед и да освободи от тегло нашите измъчени под сръбско иго братя.

.. Напред! Бог да благослови нашето оръжие!''

На същата дата по стар стил православните християни празнуват Петковден. Рано сутринта камбанен звън се разнася над Варна и заглъхва в мътните морски вълни. Подранили богомолци бързат да отидат на църква, без да подозират, че предстои кървав ден за техния град. В същия момент крайбрежната телефонно-телеграфна служба известява щаба на бреговата охрана, че на хоризонта се забелязват силуетите на морски съдове. Те бавно приближават Варненския залив и скоро са идентифицирани като руски военни кораби.

От две седмици България и Русия са във война и началникът на Варненската отбранителна линия ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на ключовите обекти - пристанището, жп гарата, флотските помещения и др. В 7:30 часа един след друг към брега се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка на града, разузнават обстановката и пускат напосоки няколко бомби. Посрещнати са с пушечна и картечна стрелба, но без да бъдат засегнати, поемат обратен курс.

Час по-късно руснаците изстрелват няколкостотин снаряда срещу пристанището и града, но атакувани от немските подвдници, базирани във Варна се оттеглят още около обяд на същия ден. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне. Тази акция е повод за бързото снабдяване на българския военен флот с нова техника. Взети са мерки - бреговата артилерия е усилена, нови минни постановки в морето, българското висше командване прави постъпки за придобиване на първата подводница в българския флот. На 25 май 1916 г. е въведена в бойния строй първата българска подводница UB-18, тя е базирана във Варна. На 1 май 1917 г. се сформира самостоятелна българска водосамолетна станция "България", намираща се във Варненското езеро.

Пораженията:

Значителни. На място загиват девет души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Сред жертвите е и рускинята Мария Филова. Ранени са 24-ма мирни граждани, двама офицери и четирима войници, които изпълняват служебните си задължения. Те са откарани във военния лазарет, където им е оказана спешна помощ. Скоро всички се възстановяват, но на някои от тях са ампутирани крака и ръце. Материалните щети също не са малко. Пряко са засегнати сградите на Първи полицейски участък, телеграфопощенски клон, турското мюфтийство и кулата на морския фар. Сринати до основи са повече от 50 кантори, магазини и къщи предимно в гръцката махала. Тотално загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева.

Краят на войната:

През 1918 година българите и техните съюзници изпадат в тежко положение. Икономиките им започват да се изтощават, стопанството е в упадък, не достига работна ръка. На фронта положението се влошава. Не достигат храна и боеприпаси. Много фабрики вече не работят поради недостиг на работна ръка. Съюзниците на Южния фронт увеличават своето военно присъствие, а българите нямат достатъчно резерви. Става ясно, че е въпрос на време фронтът да се пробие. И това става през септември. Замисълът на Съглашението е фронтът да се пробие при Добро поле и Дойран, като по такъв начин близо милионната българска войска да бъде хваната в „чувал“. На 14 септември започва настъплението. След тридневни боеве при Добро поле българите са разгромени, като по този начин останалите на запад войници попадат в плен. При Дойран българите под командването на ген. Владимир Вазов разгромяват съюзниците, но скоро и те са принудени да отстъпят, макар и непобедени. Угнетените и изтощени войници тръгват към столицата София да търсят равносметка от управляващите. Избухва Владайското въстание. В тази обстановка на 29 септември е подписано Солунското примирие, с което страната излиза от войната. Цар Фердинанд абдикира в полза на своя син Борис.

Загуба:

Освен убитите и изчезнали през Първата световна война над 115 000 войници и офицери, плюс ранените, пленените, загубите сред цивилното български население и разрухата, това е крахът, поне до Втората световна война, на националния идеал. България губи и половината от землището си – българската етническа територия е разпокъсана между всички съседи на България. Най-критично е положението с новообразуваната държава Кралство Югославия, към която окончателно са придадени Поморавието, Тимошко, Вардарска Македония и Призренско. Не по-добро е положението на българите и българските земи (Егейска Македония и Западна Тракия), влезли в състава на Гърция. В състава на нововъзникналата Турция (като приемник на падналата Османска империя) остава Източна Тракия (анексирана още от османлиите през 1913 г.), а пък Румъния заема цяла Добруджа.

Вътрешното състояние на страната е ужасяващо. Инфлацията расте непрекъснато. Стопанството, вследствие на войната и наложените репарации и реквизиции, е в упадък. На власт идват опозиционните леви земеделски партии. България е окупирана от Антантата. На 27 ноември 1919 е подписан Ньойският договор, който е с изключително тежки последици за българската нация и държава. По силата на този договор, наричан още и Ньойски диктат, е отнето и суверенното право на България да поддържа свои въоръжени сили.

В тази следвоенна обстановка, правителството на БЗНС обвинява управлявалите страната по време на Първата световна война за безпрецедентната национална катастрофа, завършила с разруха на така желаното национално обединение.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Трябва ли повторно ВСС да подкрепи кандидатурата на Гешев за главен прокурор?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 222 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.