Как прогресивните и леви продуценти обърнаха Холивуд срещу Америка
Парадоксално и контраинтуитивно звучи твърдението, че към момента един от основните двигатели на антиамерикански позиции и култура по света е тъкмо Холивуд. Парадоксално, но факт.
Тъкмо по тази тема говорят от известно време редица политолози и експерти. Покойният Андрю Брайтбарт например обяснява обстойно в няколко последователни свои интервюта начина, по който към момента в Холивуд основната линия на предимно прогресивните и либерални продуценти и сценаристи е да правят филми, показващи най-лошото и грозно от американското общество, история, политика и геополитика. При това по начин, който е изключително преувеличен и напълно едностранчив. В норма е превърнато това да се акцентират най-грозните и често хиперболизирани аспекти от американското общество, с акцент върху това колко лоши и ретроградни са традиционните за страната ценности и черти като Християнството, бялото демографско мнозинство или патриотизма на хората от провинцията.
Според Брайтбарт от известно време е станало на практика невъзможно да направиш голям и скъп филм, в който злодеят да е чужденец, особено от специално защитените в САЩ религиозни и расови малцинства – например мюсюлмани, чернокожи, а камо ли евреи. Напълно обратното на ситуацията в класическата ера на Холивуд, когато това беше по-скоро норма. Днес злодеят трябва почти задължително да е представител на някоя от традиционните и консервативни прослойки на американското общество - депресиран бивш военен, комплексиран националист, алчен капиталист и прочее тропи, които трябва задължително да бъдат бели по раса и християни по религия.
Според него това извира от рефлексът на лявото и прогресивното за „деконструиране“, тоест унищожаване на водещата и традиционна рамка на обществото. Ако то е предимно Християнско по религия – левите прогресивисти ще таргетират тази вяра и търсят всячески как да я осмеят, унижат и очернят в очите на масите. Ако то е предимно съставено от определен етнос или раса хора, то прогресивистите ще търсят как да стигматизират историята и идентичността на това мнозинство, докато промотират мулти-етническа и мулти-културна парадигма.
Освен идеологически този проблем според Андрю Брайтбарт е и икономически.
Въпросното обръщане на Холивуд срещу собственото му общество и страна той обяснява и с факта, че от известно време насам над 50% от приходите на големите филми идват отвън, като този процент продължава да расте доста бързо. Холивуд все повече трябва да разчита на големи външни пазари, а в тях няма как да се котират филми, чиито злодеи са от същия произход или които показват САЩ в добра светлина. Особено в големите пазари на Азия публиката разглежда САЩ предимно като злодей, или в най-добрия случай просто „досаден и арогантен“ хегемон. Следователно старият Холивуд, онзи патриотичен и про-американски такъв просто няма как да се котира и да си продава продуктите в тях. Напротив, особено силно се котира всичко анти-американско и антагонисти, които са карикатура на някой от стереотипите за лошия бял американец.
Достигаме до ситуацията, в която от една страна прогресивната идеологична вълна превзела Холивуд прави така, че собствената машина за култура и влияние на Америка се обръща срещу нея и започва да вреди на международното ѝ реноме и влияние. Започва да излага най-грозното от нейното общество, при това в хиперболизирана и едностранчива гледна точка.
От друга страна пък, особено парадоксално – самият капитализъм, който САЩ винаги е защитавал и налагал по света, сега играе срещу него като диктува това Холивуд да търси начини, по които да се котира на външните пазари. Тъй като се оказва, че това, което се котира на тях е осмиването или критикуването на самите САЩ, тъкмо „златният телец“ за американското общество – капитализма, се оказва двигател на антиамериканската модерна насоченост във филмите на Холивуд. „Храни куче да те лае“
Без значение какво е мнението ви конкретно за САЩ случващото се в тяхната кино индустрия и по-общо в средите на изкуството им следва да ви накара да се замислите как се е стигнало до това и дали не може да се случи и във вашата страна. В кой момент и в твоята държава хората на изкуството – вечно податливи на най-прогресивните и леви обществени тенденции, няма да се превърнат в стожери на омраза и очерняне на всичко, свързано с нацията, историята и идентичността ти.
Добави коментар