Шпионският скандал със сдружение „Русофили“ не беше удар нито по Кремъл, нито по влиянието му в България.
На връх 9-ти септември беше арестуван бившият главен редактор на вестник "Дума" и настоящ секретар на движение „Русофили“ Юрий Борисов, а на следващия ден обвинение в шпионаж бе повдигнато и на председателя на сдружение "Русофили" Николай Малинов. Успоредно с това небезизвестният генерал от резерва и дългогодишнен разузнавач на Съветския съюз и Руската федерация Леонид Решетников получи забрана от 10 години за влизане в България.
Прокуратурата изнесе информация, според която Малинов и движение „Русофили“ са работили и получавали финансиране от две руски организации, свързани с Решетников - "Двуглав орел" и РИСИ (Руски институт за стратегически изследвания). На пресконференция Сотир Цацаров дори заяви директно, че Малинов е изпълнявал задачи за руските организации „срещу заплащане“, а в хода на разследването била установена и схема за изпиране на пари.
Това, което беше особено интересно е, че може би за първи път в историята на прехода чухме в прав текст от държавен служител на подобна висока позиция, че Русия финансира у нас лица и организации, които имат „определени интереси в политическия живот на страната и от дейността на българските държавни органи“, както и активно работят за „промяна на геополитическия курс на България“. Изненадите не спряха и Цацаров продължи с нетипичните за управниците ни до момента откровения относно Русия, например как "се финансирали разностранни мероприятия, които пряко засягат националната сигурност на Република България и представляват опити за целенасочено влияние и по отношение на нейната външна политика". Открита е докладна записка, в която се посочва точно и ясно как да се действа в тази насока – поддръжка на проруски уебсайтове, отваряне на телевизионен канал и създаване дори на политическа партия с подобна насоченост.
Всички тези откровения от страна на висши държавни служители относно руската намеса у нас са безпрецедентни за новата ни история и заслужават внимание и анализ отвъд първосигналната радост или тъга на определени кръгове. За повечето хора това, че Русия активно се меси във вътрешните работи на България и работи в посока промяна на геополитическия ѝ курс е напълно ясно от години. Ясно е, следователно, и на държавните органи, които просто са избирали до момента да го игнорират. Това е нещо напълно очаквано при наличието на немалко правителства в новата ни история, включващи партии, за които можем да имаме сериозни съмнения, че са били част от това „заплащане за определени задачи“ от страна на Русия. Защо, тогава, се достигна днес до подобно задействане на държавата в насока, в която тя си затваряше очите дълги години? Все пак нито е имало смяна на правителство, нито политическа или държавна криза.
Отговорът, може би, се крие в следващите думи на Гешев на пресконференцията и по-точно в едно от имената, които бяха споменати. От нея разбрахме, че Малинов е бил свързан с Малофеев, Решетников и...Цветан Василев. Според прокуратурата в един от написаните от Малинов текстове се казва, че "ние сме предприели действия за безвъзмездно прехвърляне на половин милиард от Цветан Василев към руския бизнесмен Малофеев", както и е цитиран завод "Дунарит", контролът върху който било планирано да остане у Цветан Василев.
Нека погледнем двата основни фактора в тази история:
На първо място имаме факта, че България на практика от десетилетия не взима почти никакви открити мерки срещу намесата на Русия във вътрешните работи на страната. Знаем за организации, медии и дори цели партии, които са били в тясна връзка с Москва. Знаем за нестихващата кампания по измиване образа на Владимир Путин, руската държава и дори Съветският съюз в умовете на българите. За платени и организирани събития от сорта на „Изложба 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма“ с цел подмяна на историческата истина. Години наред българската държава спеше по тези въпроси и дори тогава, когато в почти целия ЕС са били гонени еднозначно руски дипломати във връзка с подобни акции, България е отказвала да го прави. Тя просто отказваше да защитавата своя суверенитет и неприкосновеност като държава от онази бивша супер сила, която всячески си мечтае да възвърне властта си над Източна Европа и България.
На второ място имаме фактора „Цветан Василев“. Това, че сегашната ни власт е в директен конфликт с низвергнатия бивш банкер и милионер не е тайна. Случилото се покрай фалита на КТБ и бягството на Василев демонстрира достатъчно ясно къде ще минават разделителните линии в политическия и икономически живот на страната в близките години. Действията му от Белград, включително правенето на разкрития за високопоставени български политици и бизнесмени, допълнително потвърди наличието на конфликт между фигури на най-високо равнище в България. Важно е да се отбележи за сегашната ситуация, че страната, която отказва екстрадицията на Василев е тъкмо сателит номер едно на Русия на Балканите – Сърбия.
До какъв извод можем да достигнем, когато съчетаем тези два фактора – липсата на действия от страна на България спрямо руската намеса у нас в продължение на дълги години от една страна, и присъствието на Цветан Василев в разкрития вчера „шпионски скандал“ от друга? Би следвало да стане повече от ясно, че държавата ни не е претърпяла някакъв катарзис и просветление по отношение на Кремъл и неговата намеса у нас. Че органите на реда и сигурността не са преживяли някаква фундаментална реформа, която да ги накара най-после да си вършат работата и защитават искрено националния интерес.
Ще успокоя русофилите у нас и обезкуража онези, които празнуват от два дена – в България просто се води война между фигури на най-високо равнище и случилото се вчера не беше нищо повече от удар по един от тях, а не по Русия, Кремъл, Путин или намесата им във вътрешните дела на България, за които нямам никакво съмнение, че ще продължат.
Добави коментар