Поглед назад: Последният български цар остава в историята

08:00, 28 авг 21 / Поглед назад 25 9169 Шрифт:
Topnovini

Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил. (Интервю за сп. Тайм от 1941 г.) Този известен цитат на Борис III дава ясен поглед назад върху обществото в България от средата на миналия век почти столетие след коронацията на последния български цар.

Царят умира едва на 49 години, на връщане от среща с Адолф Хитлер. Около неочакваната му смърт витаят недоказани версии - че е отровен от германците или от руснаците, че е поразен от инфаркт.

Смъртта на Борис искрено опечалява българския народ. Последното му желание е изпълнено и той е погребан в Рилския манастир. През 1946 г. тленните му останки са осквернени по нареждане на комунистическите управници и тялото му е погребано повторно в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През следващата година по заповед на Георги Димитров този параклис е взривен, а днес е запазено само сърцето на монарха, което се намира в Рилския манастир.

Последният български цар остава в историята като един от най-забележителните политици, управлявали страната ни. Неговият политически път започва на 3 октомври 1918 г., когато цар Фердинанд абдикира в негова полза, след като България е загубила катастрофално от участието си в Първата световна война на страната на Централните сили и е изправена пред втората си национална катастрофа.

Така Борис III (1894-1943 г.) поема царската корона едва 24-годишен. Цялото име на монарха е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Той е престолонаследник и принц Търновски до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 г. до смъртта си на 28 август 1943 г.

На 4 октомври 1918 г. младият цар във войнишки шинел, останал му от бойното поле, е аплодиран от хиляди просълзени българи. Предстоят му тежки дни - съглашенски войски окупират страната, съсипана от години война, изправена пред тежки задължения по жестокия договор за примирието.

Сила да издържи му дава заветът на майка му от смъртното ложе: „Борисе, когато един ден бъдеш повикан да царуваш, постарай се да бъдеш най-добрият цар между царете!“

Престолонаследникът има жестока закалка - израства под опеката на деспотичния си баща, завършва Военното училище в София. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война е в действащата армия като офицер за свръзки по фронтовете; подполковник (1916) и генерал-майор (1918) г.

Като управник е известен с любовта на народа, с уменията си да лавира. Възстановява важни български територии. С помощта на Берлин и Москва Борис III успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г., а със съдействието на Германия към България са присъединени Македония и Беломорието.

Извън всякакво съмнение са качествата му на дипломат и мъдър държавник, който успява да преведе държавата през един изключително труден и комплициран исторически момент. Макар и принуден да влезе в Тройната коалиция по време на Втората световна война, той не допуска германската армия на територията на страната, спасява българските евреи и започва преговори със съюзниците от Антантата, като при това запазва добри отношения със СССР.

Царят умира при неизяснени до ден днешен обстоятелства. Официалната версия за смъртта му е запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония и оток на белите дробове и мозъка. Смъртният акт е подписан от министър-председателя проф. Богдан Филов, трима доктори и длъжностно лице.

Повод за съмненията дава, освен симптомите на заболяването, и фактът, че царят се е чувствал чудесно и е бил в добро физическо здраве. Само няколко дни преди да почине, той лети с личния самолет на Хитлер до „вълчата му бърлога“ във Волфсшанце край Растенбург. Там Борис успява да отклони исканията на Хитлер за българска окупация на зони в Гърция и Албания.

На 19 август монархът изкачва връх Мусала, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка в Рила до Соленото езеро и връх Соколец. На 23 август той се отправя към София, като по време на пътуването получава силни болки в гърдите, а вечерта колабира.

На 24 август 1943 г. рано сутринта царят е намерен в банята в безсъзнание след силно повръщане. Същия ден след обяд от Двореца нареждат на Георги Дреников да подготви самолет, с който да бъде доведен от Цариград индийски лекар, един от най-големите специалисти в областта на отровите. Но мнението на вече прегледалите царя лекари е, че може би става дума за отравяне с рицин – отрова, против която вече е късно да се действа.

На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава и новината за заболяването му е съобщена на печата. На 27 август идва в съзнание, но през по-голямата част от времето е под упойка.

В 16:22 часа на 28 август 1943 г. Борис III умира.

Хитлер твърди, че българският цар е отровен от италианската принцеса Мафалда Савойска, която е сестра на Йоанна Савойска – съпругата на Борис III.

Съюзническата преса стоварва отговорността за смъртта на монарха върху тогавашния националсоциалистически режим в Германия, който искал да вкара България във войната срещу СССР.

Според секретен полицейски доклад от 1943 г. царят вероятно е отровен от Британските тайни служби.

По време на Нюрбергския процес германски посланик в Турция по времето на войната, а преди това канцлер на Германия – Франц фон Папен, свидетелства, че царят е отровен от руснаците.

Наследниците на Борис – Симеон Сакскобургготски и сестра му – Мария Луиза, отхвърлят версията за поръчителство от страна на Германия и наблягат на тезата за поръчка от страна на Сталин.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама