Поглед назад: 77 години от гибелта на цар Борис III

07:35, 28 авг 20 / Поглед назад 25 6463
Снимки: Уикипедия

"Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил." (Интервю за сп. Тайм от 1941 г.) Този известен цитат на Борис III дава ясен поглед назад върху обществото в България от средата на миналия век почти столетие след коронацията на последния български цар.

Царят умира едва на 49 години, на връщане от среща с Адолф Хитлер. Около неочакваната му смърт витаят недоказани версии - че е отровен от германците или от руснаците, че е поразен от инфаркт.

Смъртта на Борис искрено опечалява българския народ. Последното му желание е изпълнено и той е погребан в Рилския манастир. През 1946 година тленните му останки са осквернени по нареждане на комунистическите управници И тялото му е погребано повторно в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През следващата година по заповед на Георги Димитров този параклис е взривен, а днес е запазено само сърцето на монарха, което се намира в Рилския манастир.

Последният български цар остава в историята като един от най-забележителните политици, управлявали страната ни. Неговият политически път започва на 3 октомври 1918 г., когато цар Фердинанд абдикира в негова полза, след като България е загубила катастрофално от участието си в Първата световна война на страната на Централните сили и е изправена пред втората си национална катастрофа.



Така Борис III (1894-1943) поема царската корона едва 24-годишен.
Цялото име на монарха е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Той е престолонаследник и принц Търновски до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 г. до смъртта си на 28 август 1943 г.

На 4 октомври 1918 г. младият цар във войнишки шинел, останал му от бойното поле, е аплодиран от хиляди просълзени българи.


Предстоят му тежки дни - съглашенски войски окупират страната, съсипана от години война, изправена пред тежки задължения по жестокия договор за примирието.

Сила да издържи му дава заветът на майка му от смъртното ложе:
"Борисе, когато един ден бъдеш повикан да царуваш, постарай се да бъдеш най-добрият цар между царете!".

Престолонаследникът има жестока закалка - израства под опеката на деспотичния си баща, завършва Военното училище в София. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война е в действащата армия като офицер за свръзки по фронтовете; подполковник (1916) и генерал-майор (1918) г.

Като управник е известен с любовта на народа, с уменията си да лавира. Възстановява важни български територии. С помощта на Берлин и Москва Борис III успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г., а със съдействието на Германия към България са присъединени Македония и Беломорието.

Извън всякакво съмнение са качествата му на дипломат и мъдър държавник, който успява да преведе държавата през един изключително труден и комплициран исторически момент. Макар и принуден да влезе в Тройната коалиция по време на Втората световна война, той не допуска германската армия на територията на страната, спасява българските евреи и започва преговори със съюзниците от Антантата, като при това запазва добри отношения със СССР.

Царят умира при неизяснени до ден днешен обстоятелства. Официалната версия за смъртта му е запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония и оток на белите дробове и мозъка. Смъртният акт е подписан от министър-председателя проф. Богдан Филов, трима доктори и длъжностно лице.

Повод за съмненията дава, освен симптомите на заболяването, и фактът, че Царят се е чувствал чудесно и е бил в добро физическо здраве. Само няколко дни преди да почине, той лети с личния самолет на Хитлер до „вълчата му бърлога“ във Волфсшанце край Растенбург. Там Борис успява да отклони исканията на Хитлер за българска окупация на зони в Гърция и Албания.

На 19 август монархът изкачва връх Мусала, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка в Рила до Соленото езеро и връх Соколец. На 23 август той се отправя към София, като по време на пътуването получава силни болки в гърдите, а вечерта колабира.

На 24 август 1943 г. рано сутринта царят е намерен в банята в безсъзнание след силно повръщане. Същия ден след обяд от Двореца нареждат на Георги Дреников да подготви самолет, с който да бъде доведен от Цариград индийски лекар, един от най-големите специалисти в областта на отровите. Но мнението на вече прегледалите царя лекари е, че може би става дума за отравяне с рицин – отрова, против която вече е късно да се действа.

На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава и новината за заболяването му е съобщена на печата. На 27 август идва в съзнание, но през по-голямата част от времето е под упойка.

В 16:22 часа на 28 август 1943 г. Борис III умира.

Хитлер твърди, че българският цар е отровен от италианската принцеса Мафалда Савойска, която е сестра на Йоанна Савойска – съпругата на Борис III.

Съюзническата преса стоварва отговорността за смъртта на монарха върху тогавашния националсоциалистически режим в Германия, който искал да вкара България във войната срещу СССР.

Според секретен полицейски доклад от 1943 г. царят вероятно е отровен от Британските тайни служби.

По време на Нюрбергския процес германски посланик в Турция по времето на войната, а преди това канцлер на Германия – Франц фон Папен, свидетелства, че царят е отровен от руснаците.

Наследниците на Борис – Симеон Сакскобургготски и сестра му – Мария Луиза, отхвърлят версията за поръчителство от страна на Германия и наблягат на тезата за поръчка от страна на Сталин.

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!