Движен по-скоро от избухливия гняв, отколкото от благоразумие, император Василий реши да смаже с един удар българите. И като събра войските си, той тръгна в поход срещу българите, защото тяхната дързост и жестокост, дишаща убийство заплашваше ромейската държава.
Те безпощадно ограбваха македонската земя и избиваха всички поголовно. След като премина тесните и стръмни пътеки, императорът стигна до Средец. Там построи военен лагер и обгради града.
Държа го обсаден в продължение на двадесет дни, но нищо не можа да направи, понеже войската се беше отдала на леност и безделие поради неспособността на военачалниците.
Българите ги нападнаха от засада, извършиха голяма сеч, отвлякоха много впрегнати животни и изгориха стенобойните машини. Ето защо императорът се ориготви за път и тръгна с войската обратно към константинопол. След като пътува цял ден, той се разположи на лагер в едно гористо място и даде почивка на войниците.
Още не се беше сменила първата нощна стража и изведнъж от източната страна на лагера премина огромна звезда, като освети с ярка светлина палатките, падна на западната страна у самия окоп и като разсипа многобройни искри, изгасна. Това бе небесно знамение за предстоящото съвършено изтребление на войската…
И тъй, на другия ден войската преминаваше през една гориста и пълна с пропасти долина. Едва я беше преминала, достигна до пресечени от потоци стръмни места;
там неочаквано българите нападнаха ромеите и като унищожиха голям брой войници, взеха царската шатра със съкровището и разграбиха целия обоз на войската.
Там бях и аз, разказвачът на това бедствие , който имах нещастието да придружавам императора в службата си на дякон ,,и несмалко щяха да се подхлъзнат стъпките ми” [Псалми, 72:2] и да стана жертва на българския меч, ако божественото провидение не беше ме извело от опасността, като ме накара бързо да препусна коня и преди още враговете да завземат обиколеното с пропасти нанагорнище, да го премина и в галоп да се изкача на върха на планината.
И тъй, остатъкът от войската едва се спаси от преследването на българите, измъквайки се през непроходимите планини, и като загуби цялата си конница и обоза, стигна до ромейските предели.
Това се случи на 17 август 986 година.
Константинопол бил потресен - както при разгрома на Никифор Геник от хан Крум през 811 година. Поетите, както винаги, най-точно отразяват чувствата на народа. Йоан Геометър пише:
Дори слънцето да бе изчезнало,
никога не бих казал,
че стрелите на скитите
са по-силни от ромейските копия.
Повалете се, дървета!
Срутете се, мрачни скали!
Грозни планини, пропаднете!
Тук лъвът се изплаши от сърните.
Слънце, скрий под земята
златоблестящата си колесница,
събуди духовете
на великите императори
и страшната вест им кажи:
Дунава грабна венеца на Рим.
Стрелите на скитите се оказаха по-силни от ромейските копия!
,,Стрелите на скитите” били стрелите на Самуиловите войници. Като разбрал, че Средец е обсаден, той се притекъл на помощ на брат си и причакал византийската армия в дългата и тясна клисура при тъй наречените Траянови врата.
За разлика от Никифор Геник, Василий остнал жив - бягайки край руините на стар римски кастел (руините на тази крепост са все още там), случайно видял в храсталака отвора на иззидан с червени тухли тунел, пъхнал се в него и тунелът го извел от другата страна на смъртоносната клисура.
Василий никога не простил на българите този свой позор - мъстта диктувала всичко негови по-нататъшни действия, отмъщението станало негова религия: да унищожи България била единствена негова цел и 32 години той преследвал тази цел.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар