Поглед назад: "Петрова нива" преди 116 години

07:00, 17 авг 19 / Поглед назад 25 5083 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

На 18 срещу 19 август 1903 г. в местността Петрова нива Вътрешната македоно-одринска революционна организация взима решение за обявяване на Преображенското въстание в подкрепа на избухналото в Македония Илинденско въстание. На това място е обявено новото въстание за присъединяване на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободна България. Революционно-демократичната власт в района просъществува 26 дни. Въстаниците наричат своята освободена земя „Странджанска комуна“. В крайна сметка бунтът е удавен в кръв. Десетки села са изгорени, избитите са хиляди. 3/4 от населението на Странджа се изселва.

Монументът при "Петрова нива", издигнат във възхвала на подвига на българите по време на Илинденско-Преображенското въстание, и до днес напомня за подвига на героите.

Петрова нива за хората от Странджанския край, за хората от Одринска Тракия, тракийските българи и за цяла България, е една национална светиня. Неслучайно се нарича „Странджанското Оборище“. Както през 1876 г. на Оборище е взето решене за Априлското въстание, така през 1903 г. 47 български мъже взимат решение Одринският революционен окръг да се присъедини към избухналото вече Илинденско въстание и то да придобие по-широк размер.

„Петрова нива“  е свързана с непобедимия възроден български дух, с националното самосъзнание на българина. След това започва освободителната борба, после идва Съединението на България, след това е Илинденско-преображенското въстание от 1903 г., после започва Балканската война, прераснала в Междусъюзническа и Първата българска.


Ролята на Георги Кондолов?

Георги Кондолов е един от най-уважаваните войводи в Странджанския край. Той е роден в странджанското село – Велика, в бедно семейство. Учи в дърводелство в Цариград, след което се връща, отваря работилница в Пловдив, но скоро след това се задомява и се преселва да живее в Бургас. Влиза във връзка с Гоце Делчев – близки приятели са. Ползвал се е с огромното доверие на Гоце Делчев, който също е бил чест гост на Бургас през 1901, 1902, 1903 г. Прави три чети. Първата е Алан-кайряшката – това е днешното село Ясна поляна, която чета е наброявала не повече от 10-15 човека. С нея обикаля странджанските села и подготвя населението за предстоящата борба. После прави още една чета и накрая третата, най-голямата, която вече е в състав от 100 човека. Към нея се присъединяват и – това е също един феномен в Странджа – „смъртните дружини“, участниците в тях са били наясно, че отиват на смърт.

В Югоизточна България паметта е жива, а местността „Петрова нива“ е много почитана.

Странджа е силно обезлюдена. Село Кондолово, което е кръстено на войводата Кондолов, наброява седем жители, а е на пътя Царево – Малко Търново. Подобна е гледката и на останалите странджански села. Въстаниците със слабото си въоръжение и малобройна численост, без да получат подкрепата на свободна България, са се били с 40-хилядна турска войска, придружена от башибозук. Унищожени са над 60 странджански села, населението е било изселено или избито.

 

 

Песента „Ясен месец“ е написана като въстанически марш от войводата и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Яни Попов. Текстът е от стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена отново през 1909 година като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен пълният текст на „Ясен месец“, посветен на Пано Ангелов и Никола Равашола.

 

Ясен месец веч изгрява

Ясен месец веч изгрява

над зелената гора.

В цяла Странджа роб запява

песен нова юнашка.

 

През потоци, реки, бърда,

нещо пълзи, застава

дал е Юда самодива,

или луда гидия?

Не е Юда самодива,

най е чета юнаци,

плашила за читаци.

 

Бързат, бързат да пристигнат

преди петли в Сърмашик,

да ги никой не угади

и ги подло предаде.

 

Но шпионско око мръсно

отгде ги е съзряло

тозчас тръгва и отива

на врага чета предава.

 

Денят мина мирно, техо,

дойде нощта ужасна,

аскер селото загради

и четата заварди.

 

Съмна вече над селото

изток пламна във зора,

пушка пукна, ек отекна

знак се даде за борба.

Юнаци са сал петима,

един срещу стотина.

 

Бомби трещат, куршум пищи-

цяла Странджа веч ечи,

тиранинът е уплашен,

от геройската борба.

 

Няма вече плахи роби,

има горди юнаци…

Гръм куршумен, гръм отново!

Скъпа кръв порой тече,

падна Пино, Равашола,

мрат в борбата си нова.

 

О, Сърмашик, село славно,

от юнашката борба,

о, Сърмашик, знаме ново

на тракийската свобода.

 

 

 

 

 

 

 

 

Ключови думи

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама