Някои животни и птици са се научили да печелят от съжителството с хората. Едни се обръщат към нас за защита и храна, други неусетно крадат или дори участват в откровен грабеж, пише РИА Новости, цитирана от БГНЕС.
Хранене за чужда сметка
Морските лъвове, тюлени и пеликани на Галапагоските острови всяка сутрин очакват отварянето на рибен пазар в малкото градче Пуерто Айора на остров Санта Крус. Според законите на Еквадор, собственик на островите и резервата, разположен върху тях, животните дори не могат да бъдат пипани - в противен случай има голяма глоба.
Затова животните и птиците свободно се разхождат между сергиите с риба и, ако продавачът се разсее, със сигурност ще откраднат нещо. Пеликаните са особено пъргави, въпреки че дори гущерите понякога не остават без плячка.
Вярно е, че тази адаптация има и друга страна. Според проучване на британски биолози, при морските лъвове в Галапагос, поради постоянния контакт с човека, или по-скоро поради неговите микроби, имунитетът им е отслабнал. Слоят подкожна мастна тъкан при морските бозайници, които не се страхуват от хората, е много по-тънък от този на по-дивите им събратя. Това означава, че имунната система трябва да се справя с непознати патогени, основният източник на които са хората и домашните любимци. Допълнителна тежест за имунитета би намалила драстично броя им в гладни времена. Но рибният пазар на остров Санта Круз ги спасява от глад.
В условия на див капитализъм
Дългоопашатите макаци (Macaca fascicularis), живеещи в Бали в близост до индуисткия храм Улувату, не чакат на милостта на човека, а действат. Те ограбват туристите, които идват да видят храма, а след това разменят откраднатите неща за бисквитки и плодове.
Най-често макаците крадат очила (55 процента от случаите), шапки и обувки (около 24%). По правило в действие влизат възрастните и подрастващите екземпляри. Въпреки че понякога в кражбите се включват и женските. Обикновено, крадейки чужда вещ, маймуните седят наблизо и чакат някой да им предложи в замяна лакомство. Неядливите артикули не се приемат за размяна.
Според зоолозите, от четирите групи маймуни, живеещи в околностите на Улувату, най-бандитски са две общности, живеещи в непосредствена близост до хората. Тези макаци ограбват по-често и има повече участници в набезите.
Грижа за мечките
Поради непосредствената близост до хората, при кафявите мечки (Ursus arctos) се наблюдава повишено раждане на потомство. Скандинавските зоолози са забелязали, че през последните десетилетия мечките, заедно с малките, винаги се намират близо до населени места. Както се оказва, те защитават малките от нападения от самци.
При кафявите мечки бащите не участват в отглеждането на потомство. Освен това, често по време на размножителния период мечоците убиват малките, за да се чифтосват с майка им. Това е често срещана практика сред дивите животни. Но фактът, че мечките се заселват близо до човешки жилища - средно на разстояние 783 метра, понякога по-близо - е много необичаен. След сезона на чифтосване майките заедно с малките отново се опитват да стоят далеч от хората.
Така от 2005 до 2012 г. в Швеция са снабдени с GPS нашийници 19 диви женски Ursus arctos. Всички те успешно са отгледали потомство. При 11 женски мечки, живеещи по старомоден начин и заобикаляйки човешките селища, малките са загинали.
Рационални щъркели
Белите щъркели (Ciconia ciconia), които винаги са предпочитали да зимуват близо до човека, скъсяват миграционния маршрут или дори отказват да летят. Причината е проста: животът в близост до хората спестява енергията им и повишава оцеляването им.
Международен екип от учени изследва миграцията на 62 птици от осем популации, живеещи в Армения, Гърция, Полша, Русия, Испания, Германия, Тунис и Узбекистан. Анализ на данните показва, че птиците, които са родени в Полша, Русия и Гърция, са летели най-далеч - към Южна Африка. Гнездящи в Армения щъркели са стигнали до Арабския полуостров, а техните роднини от Испания, Тунис и Германия - до Сахара.
В същото време някои от птиците не са достигнали пустинята, считана за традиционно място за зимуване, предпочитайки да се заселят в Северно Мароко, в кофи за боклук в близост до градове. При тях се наблюдава намалена ежедневна активност, което означава, че изразходват по-малко енергия от останалите.
Но щъркелите, които се заселват в Узбекистан, изобщо не напускат гнездата си или се отдалечават на максимум 130 километра от тях. Те се хранят от близките рибни ферми.
Добави коментар