Само на 3 километра от езерото Комо в един от най-красивите райони на Италия се намира градчето Брунате, което се превръща в последен дом на големия български поет Пенчо Славейков. Градчето пази и до днес жив спомена за българския поет.
Къщата, в която отсяда Пенчо Славейков, се казва „Бела виста“. Тя е разположена срещу църквата в курортния град.
„Много се радвам да ви посрещна. Ние сме много горди, че живеем тук с духа на този голям българин – Пенчо Славейков“, заяви пред БГНЕС Ренато, мениджър на ресторанта в „Бела виста“, който той стопанисва заедно със своя баща и съпругата си.
Тук на първия етаж се намира стаята, където Пенчо Славейков умира на 28 май 1912 г. Срещу къщата се намира и библиотеката и градинката на поета, където има негов бюст-паметник. Той е поставен през 2007 г.
Ренато показва книгата „По следите на Пенчо Славейков в Италия“ с богат снимков материал. Изданието е двуезично на италиански и български език от 1984 г. Предговорът на книгата е написан от проф. Петър Динеков.
„Тук сме около 1000 души през целия период на годината, няма зима, няма лято. Знаем, че Пенчо и Петко Славейкови са много популярни в България. Само преди малко тук бяха две млади български момичета. През два-три дни идват българи. Много често те са цели групи от по 30-40 души с екскурзовод“, сподели Мария, която продава сувенири пред дома на поета. „Вижте „Бела виста“, вижте градината на Пенчо“, добави тя.
Пенчо Славейков издъхва едва 46-годишен на 28 май 1912 г. В последния му път до него е Мара Белчева, по чиято инициатива неговите тленни останки са преместени в България през 1921 г. По-късно тя разказва, че последната дума на Пенчо Славейков е била „светлина“.
Поради преждевременната му смърт предложението на шведския академик Алфред Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.
Добави коментар