Поглед назад: Интровертът обичал три жени, написал три романа и три пиеси

07:30, 25 юни 20 / Поглед назад 25 3905 Любомира Николова

Навършват се 111 години от рождението на големия български писател и драматург Димитър Димов.

Роденият на 25 юни 1909 г. в Ловеч Димов израства в бащината си къща в Дупница. От малък демонстрира влечение към книгите, физиката и химията и проявява интерес към изкуството. След смъртта на баща му на фронта през 1913 г. в Междусъюзническата война, майка му се жени повторно. В София доведеният му баща работи като тютюнев експерт и Димов има възможността да изследва отблизо работниците и процеса на работа в тютюневите складове – ценен опит, който впоследствие ще му послужи в най-известното му литературно произведение.

През 1928 г. Димитър Димов завършва „Първа мъжка гимназия“ в София и постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. По настояване на втория си баща се прехвърля в Юридическия факултет след първия семестър, но после се връща обратно във Ветеринарномедицинския факултет, който и завършва през 1934 г. Работи по специалността си в София, Бургас, с. Ваксево, Кнежа. От 1939 г. е асистент по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на СУ, а през 1943 г. заминава на специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“. Година по-късно се връща в България, а от 1953 г. Димитър Димов е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ „Г. Димитров“ в София.

Въпреки своята последователност и професионален опит в медицината, името на Димитър Димов и до днес се свързва главно с литературата.

Снимка: Уикипедия

Още в последните години в университета той учи испански език и започва работа по първия си роман – „Поручик Бенц“, който вижда бял свят в края на 1938г.

Издателят Добромир Чилингиров успява да подготви и пусне на пазара книгата в последните дни
на годината, но авторът настоява на корицата да бъде отбелязна новата 1939 г. "Поручик Бенц"
показва, че в българската литература се е появил нов тип писател с интерес към сложните
психологически конфликти и към свръхчувствителните и дори болезнените взаимоотношения между героите.

От 1942 г. младият учен започва да сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във в. "Литературен глас" и "Мир". Те отново показват влечението му към необикновеното, драматичното и съдбовното.

Реставрират пишещата машина на писателя Димитър Димов

През януари 1943 г. заминава на специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт “Рамон-и-Кахал”.

През март 1944 г. се връща в България и е мобилизиран в Беломорието до септември същата година.

От 1946 г. е в Агрономическия факултет в Пловдив. В периода 1949-1952 г. е доцент в Селскостопанската академия в София. От 1953 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ "Георги Димитров" в София.


Престоят на Димитър Димов в Испания се оказва полезен не само за професионалните му научни занимания, но и за творческите му амбиции.


В Мадрид се запознава с човек от Йезуитския орден в Испания и дори му гостува в Толедо, където
е резиденцията на ордена.


След тази среща се засилва интересът на писателя към католицизма и се ражда идеята за написването на романа "Осъдени души".

Автор е на повече от 20 научноизследователски трудове и на редица разкази, пиеси и пътеписи. 

Снимка: Любомира Николова

Романът „Осъдени души“ е преведен на сърбохърватски, унгарски и полски език, екранизиран е и му носи държавна награда.

Снимка: Любомира Николова

Най-известното му произведение – романът „Тютюн“ – се радва на цялостен превод на 18 езика, сред които немски, унгарски, испански, френски, японски, монголски и китайски, а части от него са преведени на английски, италиански, есперанто и арабски език.

Снимка: Уикипедия

Димитър Димов се жени последователно за три хубави жени. Първата му жена е Нели Доспевска, която у ражда дъщеря му Сибила.

Втората му съпруга е актрисата Лена Левчева, която се отнася много добре към дъщеря му.

Третата жена в живота му е Лиляна Бушева, която му ражда дъщеря на име Теодора.

От 1964 г. до сетния си час Димитър Димов е председател на Съюза на българските писатели. На 1 април 1966 г., връщайки се от среща на писателските съюзи на България и Румъния, Димитър Димов получава масивен инсулт и умира.

 

Във връзка със 110-годишнина на Димов през 2019г. в Националният литературен музей  бе организирана изложба, посветена на живота му. Откриването на „Димитър Димов в писма и спомени“  бе в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Автор на изложбата е гл. уредник на къща музей „Димитър Димов“ – Милена Катошева, а художественото оформление е на Ивелина Велинова.

През май месец 2019г. в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна бе връчена и първата Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“, учредена под патронажа на кмета на Община Варна по повод 110 години от рождението на писателя. Приза получи французинът Жером Ферари за романа „Проповед за падането на Рим“, отличен и с „Гонкур“ през 2012 г. Председателят на журито на Европейска литературна награда „Димитър Димов“ – писателката и негова дъщеря Теодора Димова, връчи лично наградата на Ферари, който се пребори за първото място с руснака Дмитрий Глуховски, българина Добромир Байчев, литовеца Саулюс Шалтянис и британката Тайе Селаси.

Теодора Димова, писател, дъщеря на Димитър Димов бе председател на журито на Европейска литературна награда „Димитър Димов“.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!