Знаете ли, че българската армия е единствената сила в света, която никога не е губила флаг, въпреки многобройните битки, които е водила?
Нито един музей в света не може да се похвали, че притежава българско бойно знаме. След Освобождението страната ни е губила битки, но никога армията ни не е позволявала да бъде пленено наше знаме. Българските офицери винаги са намирали начин да го запазят и много пъти с риск за живота да го занесат до столицата.
Историята на българското бойно знаме датира още от създаването на Аспарухова България. Първото е представлявало конска опашка. Именно тя била бойния знак на армията на хан Аспарух. През следващите векове знамето претърпява промени, но информацията ни за него е оскъдна. Изключително малко са сведенията за българския боен флаг от Средновековието. В същото време сведенията, които имаме за знамената от времето на турското робство са доста точни и пълни.
Според историци след Солунското примирие над 100 хиляди български войници цели 4 пехотни дивизии остават като заложници на Антантата, въпреки че не са победени. Българските офицери взимат специални мерки- нито едно от знамената на пехотните полкове да не попадне във вражи ръце. Особен е подвигът на поручик Ангел Янчев, който в плен пази знамето на полка си 9 месеца, увито около тялото си, въпреки че в тялото му има неизваден куршум и се нуждае от операция.
След Освобождението бойните знамена са силно повлияни от руските такива. Съвременното знаме на българската армия е съчетание от цветовете на националния флаг. В основата му е кръстът от ордена „За храброст“ с червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели. В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“.
На 22 април 1876 г. в Панагюрище е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, изработено от Райна Футекова, останала в историята като Райна Княгиня.
Предполага се, че това е едно от знамената на въстаниците, шити от местните учителки, които са били готови при преждевременното избухване на въстанието. Участници във въстанието пишат, че главното знаме на панагюрските въстаници, шито от учителката Райна Футекова, наречена Райна Княгиня, не е било готово при вестта за избухването на Априлското въстание в Копривщица.
Поглед назад: ''Кой уши байряка, кой му тури знака...''
В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.
„Свобода или смърт” – думи, избродирани върху българския флаг и станали емблематични за освободителното движение, и в частност за Априлското въстание. Неслучайно знамето е възпято чрез песента „Кой уши бяйряка...”.
Присъствието на православен кръст на въстаническите знамена също има своя традиция.
Всяка година на 6 май – Гергьовден, и Деня на Българската армия, бойните ни знамена се освещават.
Една от най-важните предпоставки за спечелване на дадена битка е морала на армията. Историята е доказала, че войникът се сражава най-добре, когато брани родната земя.
кога ще покажете открит Прабългарин?