Поглед назад: Защо се стигна до преврата през 1923-а?

Връщаме се 99 години назад, за да си припомним преврата срещу правителството на Александър Стамболийски.

8 срещу 9 юни 1923 г. Армейските части под ръководството на Военния съюз извършват държавен преврат против земеделското правителство (БЗНС) на Александър Стамболийски, останал в историята като Деветоюнски преврат. След известно колебание превратът е узаконен с указ на цар Борис III.

Защо се стигна до този преврат срещу едно законноизбрано правителство, ползващо се с мнозинство в Народното събрание?

През април 1923 г. БЗНС печели предсрочните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента. В същото време партията изпада във все по-тежка политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните партии от Конституционния блок, много от водачите на които са в затвора, с БКП, която смята правителството за свой главен враг и го определя като „фашистко“, с Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която правителството се ангажира да унищожи с Нишкото споразумение.

След съставянето на новия парламент през май, Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони, подготвяйки се за военен преврат, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с цар Борис III (чрез Христо Калфов) и с ВМРО (секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща в Пиринско с Тодор Александров). На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения.

Превратът е проведен съгласно предварителните планове — действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията.

Какво всъщност се случва?

В ранната сутрин на 9 юни генерал Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното училище и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на столицата. Арестувани са земеделски министри и 700 оранжеви гвардейци. В резултат на преврата е образувано ново правителство начело с Александър Цанков. В Славовица, Пазарджишко, където се намира Стамболийски, се събират стотици въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик. Комунистите от града обаче отхвърлят предложението на министър-председателя за съвместни действия срещу местния гарнизон. Стамболийски не издава заповед за нападение, понеже му е ясно, че силите са неравни, а надеждата за подчинение на местния гарнизон на вече бившия министър-председател не се осъществяват.

За да не се превърне обсадата на Пазарджик в кървав погром, Стамболийски разпорежда на 11 юни селяните да се разпръснат. Самият той в продължение на три дни се крие от село в село. На 14 юни в село Голак, откъдето е жена му, е заловен и зверски умъртвен с ножове от активисти на ВМРО. Дори стените на помещението, където е клан, са били в кръв. Самият Стамболийски с последни сили е написал на стената с кръв датата на гибелта си. Основни сили в подготовката и извършване на преврата са Военният съюз и Народният сговор, които организират около себе си почти всички недоволни сили от режима на БЗНС. ВМРО активно сътрудничи на Цанков срещу левицата, като премахва Райко Даскалов и други земеделски водачи.

В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново – начело с Aлександър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата.цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.

Под натиска на Коминтерна обаче в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г. (Септемврийското въстание). 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!