Често се случва, когато сме много гладни да проявяваме неочаквани негативни черти от характера си - ставаме раздразнителни, най-невинната забележка е способна да ни разгневи и сме готови да кажем неща, за които после съжаляваме. Сякаш зъл демон се е вселил в нас и диктува поведението ни.
Тялото ни има нужда от енергия и когато тя е на привършване, то започва да ни изпраща сигнали. Тъй като глюкозата е основният източник на енергия за нашия мозък, той е изключително чувствителен към понижаването на нейното ниво в кръвта.
При спадането му под определени стойности, настъпва хипогликемия, която е особено характерна за страдащите от диабет, но може да се случи на всеки, ако остане гладен за по-дълго време. Съпроводена от чувство за слабост, обърканост, треперене на ръцете и промяна в настроението.
Не е изненадваща реакцията на бебетата - когато са гладни, те първично се поддават на негативната емоция, която изпитват, и започват да плачат. При възрастните това се изразява в раздразнителност.
Но има и още един фактор, който влияе силно върху поведението ни в тези случаи. И за него не можем да обвиняваме биохимията на мозъка си.
Учените са установили, че реакцията, когато сме гладни, зависи дали сме били изложени на негативни ситуации предварително, както и от способността да осъзнаваме емоциите си и да разбираме защо поведението ни е такова, каквото е.
При проведените експерименти се оказало, че хората, които са били помолени да споделят история, свързана с емоциите, не се разгневяват толкова лесно, въпреки глада, в сравнение с хора, които не са се фокусирали върху темата.
Затова е важно да се вглеждаме в себе си, като си даваме обективен отговор за това защо се държим по определен начин в дадена ситуация. Това ще ни даде възможност да реагираме спокойно, колкото и да сме гладни, дори да не сработва всеки път.
Добави коментар