Трети епизод на Game of Thrones - „Дългата нощ", се оказа най-обсъжданият в twitter и най-дългият в историята на шоуто. След като в него Кралят на нощта беше победен и то от Аря, заплахата за света на живите беше заличена. Това обаче не сложи край на битките за власт в Седемте кралства.
Четвърти епизод се оказа поредната жертва на изтичане на информация преди излъчването си. Онлайн се появи видео с моменти от епизода, които показват и изключително ключова сцена от серията. С това стана третият от общо четири излъчени, не останал опазен до официалната си премиера. Това само показва колко силен продължава да е интересът към епизодите, предвид драконовите мерки за сигурност, предприемани от HBO преди излъчването на всеки епизод.
Цялата серия премина под знаците на загубата, която приглушава радостта от победата, и тежестта от истината, която като адски огън се разпространява, обхващайки един след друг героите.
След този епизод произходът на Джон Сноу - син на Старк и Таргариен, вече е известен на общо 8 от героите и както каза Варис, това вече не е тайна, а информация.
Информацията от своя страна може да бъде използвана за взимане на решение, което може да промени хода на историята. Всички разговори за бъдещето на Кралски чертог показват, че крал, щастлив от победата, едва ли ще има. Освен ако победата не принадлежи на Церсей.
Най-силните моменти от епизода могат да се заключат в смъртта на още един дракон, смъртта на Мисандей, разколебаването на Варис и... любовната нощ на Джейми и Бриан.
След мащабната мрачна битка от предишния епизод, героите трябваше да се сбогуват с падналите си другари. Изпращането им чрез големи клади беше придружено от вдъхновяваща реч на Джон Сноу, в която призовава поколение след поколение паметта за мъртвите герои да бъде съхранена.
Макар и изпълнена със загуби битката все пак беше спечелена и Армията на нощта - победена, а това заслужава празненство, на което видяхме превръщането на Джендри от незаконен син на Робърт Баратеон в лорд на Бурен край (Storm's end) - за да може да си спечели завинаги верността му.
Но да започнем поред.
Основната тема на епизода е за добрия владетел. Вечната тема за това, съвпадат ли човешкият и политическият морал. Джон Сноу (или Егон Таргариен) е описан като идеалния владетел - милостив, благороден и най-важното, приемащ властта единствено като отговорност. Упражняващ я с нежелание и от немай-къде само за доброто на народа.
На другия полюс е Денерис Таргариен. Тя е властолюбива, славолюбива и суетна. На моменти жестока в името на властта или в името на целите, които си е поставила.
Големият сблъсък е между тях двамата, а не между хората и краля на нощта или между легитимистите и Серсей Ланистър. Те са просто фон на истинския сблъсък, който е между политическото добро (огънят) и човешкото добро (ледът). Затова литературния епос се казва "Песен за огън и лед".
На полето на кралските отношения, Денерис помоли (ултимативно) Джон Сноу да запази в тайна произхода си и да не издава нищо по въпроса на когото и да е, за да се съхранят отношенията им.
Все пак Джон не спести истината на сестрите/братовчедките си (а именно - че е син на Лиана Старк и Регар Таргариен).
Санса обаче е твърде интелигентна, за да пази тайна от такъв мащаб, затова я сподели с друг, по-мъдър герой - Тирион. Като Ръка на Денерис той изглежда сякаш е готов да й остане верен, въпреки че Джон Сноу има повече права над трона.
Не на същата позиция обаче е Варис, който също научи истината. Това поставя героите в интересна ситуация, в която всяко „правилно" решение може да доведе след себе си смърт, разочарования и негативни последици. Може би моралният компас на Варис в случая е най-верен - мотивите му за действия никога не лежат в краката на крал, а в основата на трона - добруването на обикновените хора.
На този фон Денерис потегли с драконите си, Неопетнените и оцелелите дотраки към Кралски чертог, за да превземе онова, което доскоро всички вярваха, че й принадлежи.
Тя направи това въпреки предупрежденията на Санса, че армията е отслабена и воините имат нужда от почивка. Резултатът - разбити кораби и мъртъв дракон. Как се убива дракон? С гигантските стрели, създадени в по-ранните епизоди от Кибърн, за да запазят Церсей от непобедимите огнедишащи деца на Денерис.
Така Майката на драконите загуби и Регал след Визерион и остави силите си значително отслабени. По време на неуспешното нападение над Кралски чертог тя претърпя и още една загуба - Мисандей беше взета в плен от Церсей, а по-късно - обезглавена пред погледите на своята кралица и Сив червей.
Епизодът припомни, че в Game of Thrones взаимоотношенията непрекъснато се променят, а верността е многолика. Същевременно Денерис все повече започва да изглежда като наследник на баща си. Загуба след загуба тя постепенно губи почва под краката си и взима все повече решения, които трудно могат да открият категорична подкрепа сред приближените й.
Това все повече разколебава позициите й на кралица, която макар и все още да не разполага с трона, разполага с доверието и любовта на освободените народи.
Сред другите любопитни моменти в епизода е предложението за брак, отправено от Джендри към Аря, което ни накара да си припомним, че Аря е преди всичко воин и думата „лейди" никога няма да й подхожда. Вместо да остане в Зимен хребет, тя потегли заедно с Хрътката към, можем да предположим, Кралски чертог.
Явно създателите на Game of Thrones са изчерпали твърде много ресурси за предходния епизод, затова и Джон Сноу отказа да вземе Дух със себе си, потегляйки по суша към Кралски чертог. Вместо това вълчището беше отпратено на север заедно с дивия народ отвъд Вала.
Затова пък Брон отново се завърна, но верен на договора си с Тирион от по-рано, отказа да го убие срещу двойна надница - в случая обещанието да стане лорд на Планински рай.
Големият въпрос е: реална ли е горната картина? Възможно ли е добрият човек (Джон Сноу) да бъде и добър владетел? Неговата доброта не е ли слабост? Или пък... добрият владетел ще бъде именно Денерис, която знае, че правилото "Цялото щастие на човечеството, не си заслужава дори една детска сълза" е вярно еднинствено по отношение на човешкия морал, но ме и на политическия. Почти в края на епизода, Тирион казва на Кибърн, че не обича да слуша писъци на изгарящи деца, а онзи повдига рамене и отвръща "Да, не е приятно." Именно това е препратка към Достоевски и вечния философски въпрос за доброто и властта.
От сагата, държала зрителите пред екрана от 2011 година насам, остават само два епизода. Много въпроси тепърва ще получат отговора си и сред тях остава големият - кой ще седне на Железния трон.
Добави коментар