Гергьовден е един от най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата. Неслучайно той е наречен още “цветен Гьорги”. Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди за здраве, плодородие и опазване на основния животински продукт – млякото. Ето кои са те:
Закичването със зеленина
Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. С тази зеленина може да се окичат и съдовете, използвани за добиване и съхраняване на мляко, масло и сирене.
Заплашват се овошките
В ранни зори на Гергьовден стопаните изпълняват обичай, по време на който заплашват с отсичане овошките, които не дават плод.
Наричане на стръкчета здравец
Жените откъсват толкова коренчета здравец, колкото са членовете на семейството, и наричат всяко стръкче на някого. На следващия ден се гледа дали то е свежо – това е знак за добро здраве през годината.
Задояването на овцата
Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета. Отделя се и животното, което ще бъде дадено за курбан.
Приготвя се прясно сирене
На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина:чесън, бук, глог, коприва.
Обреди за прогонване на злото
Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.
Къпане в течаща вода
Вярва се, че на Гергьовден водите са най-лековити. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през годината, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.
Крадене на децата
На Гергьовден се среща обичай да се крадат деца, родени след миналогодишния 6 май, за да не боледуват. Близка или роднина пристига в дома на детето на Гергьовден и го грабва от ръцете на майката. “Крадлата” го отнася в дома си, откъдето майката си връща рожбата, след като е поднесла дарове.
Месене на обредни хлябове
За празника се приготвят и специални обредни гергьовски хлябове. Съдовете, с които се носи вода, са украсени със зеленина. Месачката обикновено също е закичена с китка от зеленина, вързана с червен конец. Водата, с която се замесва тестото, е „мълчана“, донесена в мълчание от чешмата или кладенеца – или „цветна“, т.е. в нея са били натопени билки. Готовото тесто покриват с женска риза – „за да се раждат женски агънца“, като най-отгоре оставят китка. По традиция се приготвят три вида хляб – за трапезата, за кошарата и за раздаване, които обикновено са малки, кръгли хлебчета. От хлябовете за кошарата задължително се дава на овчаря, на говедаря и на козаря, ако те са наемани и не са от семейството.
Ритуали по време на храненето
По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за “да стават високи конопите”. После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие. На други места замерват младоженците с бучки сирене за плодовитост.
Гергьовденски хора
Около трапезата цял ден се играят и гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче.
Люлеене на люлки
На този ден се изпълнява и ритуалът “люлеене на люлки”, като на този ден ергените показват своите изгори, както и всички се теглят на кантар за здраве.
Добави коментар