„Казвам се Холзи, писала съм песни за секса и за тъгата и никога няма да спра да бъда искрена.“ Звездата винаги е избирала откровеността, независимо колко лично е това, което ни споделя. Такъв беше случаят, когато беше избрана да държи реч за събитието на „Ending Youth Homelessness: A Benefit for My Friend’s Place“ в Лос Анжелис. Певицата е говорила и преди за това, че е живяла по улиците на Ню Йорк като тийнейджър. Но изповедта ѝ става още по-искрена.
„Приятелите ми избираха как да декорират стаите си, а аз водех вътрешна борба дали да допусна някой непознат до себе си, за да се нахраня. Не бях направила нищо лошо. Всичко с мен беше наред, родителите ми ме обичаха и то много. Но лошо стечение на обстоятелствата ме докара до това състояние и може да се случи на всеки.“
За кратката си възраст /само 24 години и половина/, Холзи е преживяла такива неща, каквито повечето от нас дори не са си представяли. Сексуално насилие, липса на дом, опит за самоубийство и биполярно разстройство. Тя преодолява всичко това и излиза на повърхността като една от най-успешните инди поп изпълнителки.
Но да се върнем в миналото, когато Холзи е просто тийнейджър от Ню Джърси с дневник, пълен със стихове и силното желание да бъде артист. Родителите ѝ напускат колежа през 1994, когато научават, че ще имат бебе. Ашли Никол Франджипан и Крис Франджипан често се местели от град в град в търсене на подходящата работа. Баща ѝ продавал коли, а майка ѝ била охрана в болница и се стремяла по всякакъв начин да насърчава интересите на дъщеря си.
Постоянното местене и биполярното разстройство на майка ѝ водят до хаотичното домакинство, в което израства певицата. Това прави общуването ѝ с връстниците почти невъзможно и тя избира да се обърне към интернет. Прави си акаунт в Tumblr, където публикува свои рисунки, кавъри на One Direction и Blink 182, а искрените ѝ стихове ѝ печелят верни последователи.
„Не знаех какво правя. Това беше моят писък в пространството.“
През 2018, певицата прави разтърсващи признания за пътите, в които е била сексуално насилвана. Речта ѝ за „Маршът на жените“ е във формата на поема и е колкото емоционална и искрена, толкова и шокираща. На 17 се опитва да се нагълта с болкоуспокояващи, но се разколебава. Споделя на родителите си, които я отвеждат в детското отделение на психитрична болница. Стои там 17 дни и е диагностицирана с биполярно разстройство, като майка си.
Добави коментар