Годината е 1928. Денят - 14 април - Велика събота. Малко преди обяд. Около 11 часа земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер разтърсва Чирпан, Пловдив и Хасково. Унищожително по силата си земетресението е запомнено като Чирпанското.
По щастлива случайност обедният час на труса е извел повечето от жителите на открито по нивите, по улиците, а заради настъпващите великденските празници, чиновници, ученици, работници са били извън сградите, което вероятно ги е спасило.
Попаднал в периметъра на земетресението, разтърсен от силен земен трус, градът изпада в невъобразима паника. По-късно местният вестник „Утринна поща” отразява на своите страници страшното бедствие, връхлетяло района и ужаса, който предизвиква у населението: „В Хасково в 11 часа и 10 минути един страшен незапомнен земен трус разтревожи целия град. Трусът продължи около 55 секунди и предизвика ужасна паника. От сгради и покриви падат мазилки, тухли и керемиди. Хората бягат из улиците между люлеещите се здания, застрашаващи всеки миг да ги погребат под развалините си...” Онези, които по това време се къпели в градската баня избягали ужасени полуголи на улицита. В продължение на 11 дни за ужас на всички земята под краката им се люлее през час.
Но с труса от 14 април не се свършват изпитанията. Най-страшното идва в последните часове на 18 април през нощта. Най-силният сред продължаващите е трусът от 11-а степен по Форел-Меркели. Той е опустошителен за цялата област. Епицентърът му е близо до Поповица, в град Първомай. Тогава земните пластове се разместват на около 15 км дълбочина, а градчето е сринато напълно.
Заради късния час, в който хората са по домовете си, загиват 114 души, 500 са ранени, 73 200 сгради са разрушени, а 21 хиляди са пострадали. Апокалипсисът е усетен в почти цялата Тракийска равнина. Хасково е разтърсен от втория по сила трус по-силно защото епицентърът му е вече по-близо до Поповица, Пловдивско. В резултат на силните трусове са деформирани жп линиите, изменен е дебитът на кладенците и изворите, меричлерският минерален извор изчезва за известно време. Над седем хиляди семейства остават без домове, а като допълнително изпитание от небето започва да се изливат дъждове, реките покачват нивата си застрашително.
Много тежко е засегнат Пловдив. Оцелява само Старият град, където повечето къщи са от дърво.
Обхванати от паника, хората напускат домовете си и се настаняват в палатки и под навеси от черги. Трусовете продължават, макар и по-слаби, и държат в напрежение дни наред изплашеното население.
След земетресението цялата стопанска дейност замира, тютюневите складове прекратяват работа, в резултат на което се появява голяма безработица.
Организирани са комитети, които събират и доставят помощи в пари, храна, лекарства. Включва се и Червеният кръст. Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатите места, защото телефонните връзки със селищата са прекъснати.
Цар Борис III, който по същото време е във Варна, спешно пристига в Чирпан. После царят се премества в Пловдив и лично ръководи акцията за спасяване на населението.
Те обикалят пострадалите селища, окуражават населението и съдействат за по-бързото решаване на неотложните проблеми.
Два месеца след голямото земетресение настъпва изместно успокоение сред населението. Като спомен от бедствието остават построените дървени бараки, които хората започват да напускат и да се прибират по домовете си.
Добави коментар