Днес е денят на лъжата, сатирата, забавата и шегата. Tака е известен първият ден на април, но тази година обстановката е по-различна, заради пандемията от коронавирус, която се разпространява из цялата планета и взема хиляди жертви.
За първи път от години насам търсачката Google няма да поздрави света с Деня на шегата от уважение към всички, които се борят с пандемията Covid-19.
Традициите на този ден
Това е единственият ден в годината, когато може да се пошегувате с приятелите си, да ги излъжете и изиграете съвсем безнаказано. И дори е задължително да погодите номер на някого.
Има няколко версии за това, защо този ден е 1 април.
Една от тях е свързана с Франция, и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.
Други приписват зараждането на празника на древния Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците (Festus Fatuorum).
Има и друга версия, според която дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай спирането на земетресение риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шегите и лъжи на 1 април.
В различните страни този ден носи свой национален колорит и специфичен хумор, макар че не винаги е точно на 1 април.
У нас се смята, че за да имаме късмет през цялата година, трябва да излъжем някого или нас да ни излъжат до обяд на 1 април, с оглед на обявеното извънредно положение нищо не пречи да се опитаме да го направим и да се надяваме за повече късмет в тази обстановка.
В Шотландия например първи април се празнува два дни. Вторият ден от шегаджийския празник е посветен за "задните" части на тялото – по гърбовете на хората да се закачат иронични надписи.
Във Франция този обичай, предимно градски, наричали "априлска риба". Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието “априлска риба” е напълно достойно за подобни шеги и в бъдеще. И не са сгрешили. Традицията е още жива.
В Англия от невинното "рибно" развлечение израснал цял един Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдичката, посрещали с весел смях и викове: “Априлски глупак!” Една от най-големите измами на 1 април, за която дълго после си спомняли вестниците и списанията, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и техните опърничави английски лейди получили покани да отидат на “ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април”.
В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатана бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).
Във Финландия денят на шегата и лъжата е нов обичай, при това с градски произход, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си “спомняли”, че са дали инструмента на други и детето тръгвало към следващия двор.
За момента се вижда, че българинът не е паднал духом поне от публикациите в социалните мрежи, което в този ден може да роди още креативни и забавни мемета, с които обществото да се разсее, докато спазва указанията на Националния кризисен щаб.
Добави коментар