Поглед назад: Защо император Константин Велики убива съпругата и сина си?

09:00, 31 мар 19 / Общество 25 4589 Християна Димитрова
1

Кой е Константин Велики? 

Приет е за първия християнски владетел на Римската империя. Това обаче поражда множество противоречия, тъй като се твърди, че може да е и последният римски император.

Името му е Флавий Валерий Аврелий Константин, но е по-известен като Константин Велики и Константин  I.

На днешната дата, 31 март, през 307 г., след като се развежда с Минервина, император Константин Велики се жени за Фауста, дъщерята на някогашния римски император Максимиан. Минервина е съпруга и любовница на Константин. Имат един син- Крисп. Когато Константин иска да подсили своите връзки с тетрарсите, той напуска Минервина и се оженва за Фауста, дъщеря на Максимиан.

Каква е причината Константин Велики да убие втората си съпруга Фауста и да разпореди синът му Крисп да бъде убит?

Не е изключено Крисп и Фауста да са подготвяли преврат срещу Константин, но убийствата им предизвикват истински ужас. Тези жестокости също допринасят за противоречивия облик на императора. През 19 век швейцарският историк Якоб Буркхард го нарича безпринципен "егоист в пурпурни одежди", който не се интересува от религията, а от властта.

През 326 г. Константин подписва наредба за следствие в местния съд в Пола в Истрия, където синът му Крисп бива осъден на смърт и екзекутиран. Малко след това, според преданията, Фауста, съпругата на Константин и сестра на Максенций, е била убита чрез задушаване в претоплена баня. Нещо повече, почти единодушно се приема, че по онова време са били положени усилия за прикриване на подробностите.

В своя по-късен анализ на събитията самият Зосим, отявлен враг на вярата на Константин, а също и византийският историк Йоанис Зонарас, представят най-поразителните описания: ''Фауста, съпруга и дъщеря на врагове на Константин, очевидно е гледала крайно ревниво на своя доведен син, Крисп, тъй като той е бил съперник на синовете й в надпреварата за владетелска слава. Само месец след като Константин издава указ прелюбодеянието да стане наказуемо със смърт Фауста, в своя заговор срещу Крисп, симулира страстна любов към доведения си син и желание за незаконна връзка. Крисп, подобно на Йосиф, прелъстен от египтянката, я отхвърля. Фауста му отмъщава, като заявява пред Константин, че Крисп го е опозорил в опит да я изнасили. Доверявайки се на фалшивото свидетелство на Фауста и чувствайки се лично оскърбен поради тази развръзка толкова скоро след собствения му указ против подобни прояви, Константин предава на съд своя обичан син и позволява да получи присъда. Малко след това Константин открива ужасяващата истина и Фауста губи живота си – може би по волята на Константин, може би вследствие на самоубийство, нищо не се знае със сигурност. Тежката скръб на Константин и понесеният от него срам вследствие на тази трагедия, подплатена с измама, прекратява всякакви непосредствени коментари относно събитията.''

Трябва да признаем, че при обективен преглед на историческия контекст, подобни събития съвсем не са били нещо непознато в живота на императорите; в още по-голяма степен това е възможно при император, поел и на дело, и в духовен план тежката задача да осъществи пълното преобразяване на една езическа империя. 

Спрямо политическите си противници Константин, който от 324 г. управлява еднолично, е абсолютно безцеремонен, включително що се отнася до членовете на семейството, както пише критично настроеният към императора историк Зосим: "Той насочва безбожието си срещу собственото си семейство, убивайки сина си Крисп, защото го подозирал, че има афера с мащехата си Фауста. Майката на Константин е много разстроена от случая, а Константин, като че ли иска да я утеши, извършва още по-голямо зло - затваря Фауста в една претопла баня, от която тя е изнесена мъртва", пише Зосим. Константин решава да се освободи от Крисп и Фауста в Сердика, днешна София - град, който той много харесва. Нарича го "моя Рим".

За църковната история сред най-значимите дела и кардинални негова инициативи за законовото въвеждане на свобода за християнството са Миланският едикт (313 г.), свикването на Първия вселенски събор в Никея (325 г.) и преместването на столицата на империята от просмукания с езичество Рим в Константинопол (330 г.). В хода на времето обаче са се срещали разногласия във всеобщото и научно поддържане на неговата позиция като „първи християнски император“ и „светец на Църквата“. Периодически са прииждали и отшумявали влиятелни позиции относно оценката на ролята, която Константин е имал най-вече като християнин.

В духовен план той е бил човек, отдаден на Христос, насочил духовните си усилия най-вече към невъобразима борба за съхраняване на вярата.

Константин умира около Петдесетница през 337 г., шестдесет и петгодишен, и оставя империята в доста добро състояние на тримата си възмъжали синове. 

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани