Широко разпространено мнение е, че възобновимата енергия е решението на проблема, свързан с изменението на климата. Затова не е изненада, че огромни усилия се полагат към задоволяването на света с подобна енергия. Амбициите на някои учени се толкова големи, че очакват Европа да използва само възобновима енергия до 2050 г. Какво ни възпира да постигнем този успех още по-рано?
Проблемът е, че възобновимата енергия зависи от натурални залежи на елементи, които съществуват на Земята в определено количество и не могат да се рециклират. Не само това, така наречените, редкоземни елементи, играят важна роля в батериите и соларните панели. Интересно е, че и в смарт телефоните могат да се намерят голям брой от въпросните елементи. Името на елементите е леко подвеждащо, защото някои от тях не са редки, но са ограничени и невъзобновяеми. Друг недостатък е, че до момента, Китай притежава монопол на продукцията на повечето от тези елементи, което поставя въпроса за контрола над бъдещата енергетика.
Освен редкоземните, има и други невъзобновяеми елементи, които се използват за възобновима енергия, например Литий (Li). Елементът под номер 3 в Менделеевата таблица е идеален за батерии, защото е изключително лек (по-леки от него са само Водород (H) и Хелий (He)) и силно реактивен. Предвид тези качества, литият може да съхранява големи количества енергия. Батериите, направени с литий се използват в електрически и хибридни превозни средства. Популярността им нараства, тъй като използването им намалява емисиите на въглероден двуокис, който от своя страна е една от главните причина за изменението на климата. В близко бъдеще, те са вероятно решение, но залежите на литий са ограничени и това ще е проблем, който няма да може да се избегне на по-късен етап.
Но да погледнем какво ни казват числата. Според геоложките проучвания на Американската научна агенция, Unites States Geological Survey (USGS), е доказано, че има около 14 милиона тона резерви на литиий по света. Според статистики на Асоциацията на автомобилната индустрия, Verband der Automobilindustrie (VDA), през 2018 г., в Европа са регистрирани над 15 милиона пътнически превозни средства. За България, цифрата е над 34 хиляди. Данните показват, че само до юни 2018 г., един милион от тези коли в Европа са електрически превозни средства. Броят им нараства и това прави решението на проблема още по-неотложно.
Да се опитаме да пресметнем точното количество от елемента, което ще е нужно в бъдеще. Нека си представим, че всяко пътническо превозно средство продадено през миналата година (около 69 милиона) е електрическо. Тази оценка дори не е толкова реалистична, защото, както е споменато по-рано, със всяка изминала година, продажбите на такъв тип коли нарастват. Ако вземем за пример компактната батерия на Нисан Лийф (Nissan Leaf), която използва около 4 кг литий, пресметнато, това означава, че 250 хиляди тона от елемента, ще са нужни за производството на въпросните превозни средства. С това темпо, след близо 50 години, изчислените резерви ще са абсолютно на привършване. За жалост, Литий (Li) се използва и в други продукти. В момента за батериите са нужни само 39% от цялостната употреба на елемента. Това означава, че дори да се открие начин за рециклиране на 100% (което е много малко вероятно) на батерии, проблемът за изчерпване е още на лице.
Надеждата е, че все още Литий (Li) съществува в нужните количества и има надежда да се открият нови залежи или нови начини на извличане. Това е само пример, как възобновимите технологии са силно зависими от невъзобновяеми елементи. Ползотворни идеи за изменението на климата има много, но тези нови технологии имат нужда от преосмисляне и усъвършенстване, преди да станат окончателно решение на проблема.
Добави коментар