Българската петролна и газова асоциация, оглавявана от Валентин Златев, обяви, че напуска КРИБ в знак на протест. Сдружението, в което влизат най-големите вносители и търговци на горива в България, се обяви против идеята на Министерството на икономиката да се отложи с 6 месеца влизането в сила на последните поправки в ресорния закон, които засягат по-малките бензиностанции.
Предложението беше внесено в сряда от министър Емил Караниколов, а КРИБ го е подкрепила, без да се консултира с членовете си от Петролната асоциация.
Това става ясно от декларация на БПГА:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПЕТРОЛНА И ГАЗОВА АСОЦИАЦИЯ
1. По повод решение на Министерския съвет от 09.01.2019 г. да внесе в Народното събрание законопроект за отлагане с 6 месеца на влизането в сила на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, Българската петролна и газова асоциация (БПГА) заявява:
Членовее на БПГА изразяват категоричното си несъгласие с опита да се протака влизането в сила на закон, вече приет от българския парламент.
Това на практика означава продължаване на живота на сивата икономика в структуроопределящ сектор за България, какъвто е производството и търговията с течни горива.
Членовете на БПГА изразяват и възмущението си от скандалния начин, по който се предлага това отлагане – в рамките на 24 часа, без никаква дискусия и консултации със засегнатия бранш.
Нещо повече, смятаме, че се прави целенасочен опит реалната дискусия за ограничаване на контрабандата, ДДС-измамите и други незаконни схеми в сектора, да се измести от спекулации за противопоставяне на големи и малки фирми в бранша и за ограничаване на свободната конкуренция. Заявяваме, че това никога не е било цел на компаниите, членуващи в БПГА. Нееднократно публично сме изразявали мнението си, че в условията на пазарна икономика, трябва да има равнопоставеност между участниците на пазара, която може да се осигури чрез ясни законови правила в сектора.
Българската петролна и газова асоциация настоява за среща с министър-председателя по темата, за да представи своята позиция.
2. БПГА изразява дълбокото си разочарование от действията на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, на която е лоялен член. Въпреки това КРИБ изпрати до министъра на икономиката Емил Караниколов писмо, с което се иска отлагане на влизането в сила на закона и в което се правят предложения за промени в текстовете му. Подобно писмо нито е съгласувано с БПГА като член на КРИБ, нито дори сме били информирани за съществуването му.
Още повече, преди да се приеме от парламента, законът е минал през период на обществено обсъждане. Тогава е било времето, в което КРИБ е могла да даде свои предложения за изменение на текстовете.
В чл. 13, т.1.6 от устава на КРИБ е записано, че всеки от членовете ѝ има право „да получава информация за дейността на Конфедерацията и на управителните и контролните ѝ органи”.
Вземайки предвид нарушаването на горепосоченото правило, на извънреден Управителен съвет на БПГА, нейните членове взеха решение за напускане на КРИБ.
Както писахме по-рано днес Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) се обяви в подкрепа на решението на кабинета. Според сдружението, ръководено от Кирил Домусчиев, така ще даде възможност за изясняване проблемите на бизнеса и до намиране на приемливи решения.
Малко преди БПГА против отлагането се обявиха и от Българската стопанска камара. Това се казва в позиция, разпространена от пресцентъра на работодателската организация.
Според БСК решението е взето под натиск.
Текстът на декларацията гласи:
„Българската стопанска камара се противопоставя категорично на предлаганото от Министерския съвет отлагане с 6 месеца на влизането в сила на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДНПНП).
Подобно действие би било пореден удар върху законността и прилагането на ефективни мерки за борба със сивата икономика и контрабандата. Развитието на икономиката в една държава се случва преди всичко благодарение на предприемачите, а те работят успешно само в условията на спокойна и предвидима бизнес среда. За съжаление, у нас са налице непрекъснати промени в законодателството, което генерира нестабилност и невъзможност за дългосрочно планиране на стопанската дейност.
С изключително притеснение отбелязваме, че през последните години се наложи практиката на приемане, отмяна или отложено действие на закони под уличен или лобистки натиск. Аналогичен подход като този по ЗАРИДНПНП беше приложен и по отношение влизането в сила на определянето на такса „битови отпадъци“ на база количество, а не съобразно стойността на имотите или активите.
Друга притеснителна практика е Народното събрание в парламентарната ни по Конституция република да оперира като подчинена структура на изпълнителната власт, а изцяло нови закони или промяна на действащи норми да става в стахановски стил, без необходимата експертна обосновка и обществена дискусия.
В същото време, за нормативни актове, които са от компетенцията на изпълнителната власт и които имат очевидни и признати дори от собствените си автори дефекти, не се полагат никакви усилия да бъдат променени. Нагледен пример в това отношение е Наредба Н-18 (за касовите апарати), за която вече почти четири месеца Правителството не намира време нито да проведе необходимите разговори със засегнатите страни, нито да пристъпи към конкретни изменения, така че да не се допуснат затруднения в работата на търговските субекти в България.
Настояваме Министерският съвет да оттегли предложението си за 6-месечно отлагане на срока за влизане в сила на ЗАРИДНПНП и принципно да преосмисли цялостното си поведение в сферата на нормотворчеството, като съсредоточи усилията си върху собствените си правомощия и остави законодателната дейност в ръцете на Народното събрание, както повелява Основният закон на Република България.“
Припомняме, че срещу промените се обявиха малките търговци и превозвачи на горива.
Още преди тях Националното сдружение на търговците и превозвачите на горива, в което членува дребният бизнес с петролни продукти, също обвини кабинета и парламента, че са приели лобистки закон. Техният аргумент обаче е, че новите мерки обслужват интересите на едрите петролни компании и не са консултирани с всички представители на бранша. Те също така заплашиха с протести като на "жълтите жилетки" във Франция и блокади на границите, ако не се преразгледат въведените изисквания за капитал от 1 млн. лв., за да влезе фирма в новия регистър на лицата, занимаващи се с петролни продукти, както и да платят банкови гаранции от 20 хил. лв. за всяка бензиностанция.
Исканията на дребния бизнес на практика бяха подкрепени от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която призова във вторник за отлагане на влизането в сила на закона, което трябва да стане на 28 януари 2019 г. Така дойде и решението на кабинета, което в четвъртък бе подкрепено и от КРИБ.
Добави коментар