С настъпването на 2019 година трябва да се отбележи, че периодичната таблица на химичните елементи навършва 150 години. Тази толкова добре позната таблица, може да се види във всеки кабинет по химия и е дело на руския химик Дмитрий Менделеев. През 1869 г., ученият взима картончета, на които са написани познатите елементи (по това време са само 63 на брой) и ги подрежда в редици и колони, според техните химични и физични свойства. За да отбележи това събитие, Организацията на обединените нации (ООН) обявява 2019 г. за Международна година на Периодичната таблица.
Какво е историческото значение на таблицата на химичните елементи, която използваме днес? Има опити за подреждане на елементите десетки години преди Менделеев. Пример за такъв е известният английски химик, физик и метеоролог Джон Далтон, който въвежда атомната теория, който също така е известен с изследването на цветната слепота (далтонизъм). Известният учен предлага различна система на подреждане, където всеки елемент има собствен символ. Друг заел се с задачата на подреждане е Джон Нюлендс, британски химик, който се занимава с периодичността на елементите и също предлага таблица, като тази на Далтон, но тя не е широко прилагана.
Какво прави Менделеевата таблица толкова специална? Гениалността на руския учен произлиза от пропуснатите елементи. Докато Далтон и Нюлендс работят само с познатите до тогава химични елементи, Менделеев оставя празни места за непознатите. Не само това, той успешно предсказва свойствата на липсващите елементи. В оригиналната версия на Менделеевата таблица, има въпросителен знак до Алуминий (Al), където ученият предрича, че липсва метал с атомна маса от 68 g/mol, плътност от 6 g/cm3, грама на кубичен сентиметър и с много ниска температура на топене. Шест години по-късно, френският химик Пол Емил Лекок де Буабодран изолира Галий (Ga),атомна маса от 69.7 g/mol, плътност от 5.9 g/cm3 и толкова ниска температура на топене, че металът се разтопява в човешка длан. Този елемент заема вече предназначеното си място в периодичната таблица. Менделеев оставя празни полета и за Скандиий (Sc), Германий (Ge) и Техниций (Tc), последният от които не е открит до 1937 г., тридесет години след смъртта на руския учен.
На пръв поглед, Менделеевата таблица не прилича много на тази, която използваме днес. Това не е изненада, защото вече има много нови добавени елементи, за които не е оставено място, като благородните газове (Хелиий (He), Неон (Ne), Аргон (Ar)). Освен това таблицата е ориентирана по различен начин, което също води до объркване. Въпреки това, Менделеев поставя заедно елементите от халогенната група: Флуор (F), Хлор (Cl), Бром (Br), които в днешно време са в 17-та колона (група VIIA). Това не е единственото разместване на Менделеевото подреждане на елементите. Интересен пример е този на Хейнрих Баумхауер, немски химик и минералог, който предлага модел на спирала. Публикувана през 1870 г., спиралата поставя Водород (H) в центъра и елементите се въртят около него, като тези с най-ниска атомна маса са най-близо до средата. Съществуват много интерпретации на таблицата на химичните елементи, от 3D модели, до картата на Лондонското метро с поставени имената на елементите вместо тези на станциите, но факт е, че старата, оцапана Менделеева таблица, висяща над черната дъска в кабинета по химия, е най-добрата.
Добави коментар