Сурвакането е традиционен български обичай, който се изпълнява в първия ден от новата година - Васильовден, с украсена дрянова клонка - сурвачка. Смята се, че сурвачката произхожда от прабългарите, за които дрянът е бил свещено и магическо дърво.
Народът ни вярва, че сурвачката има магическа сила да предпазва от беди, да носи здраве и дълголетие.
Сурвачката се прави от дрянова клонка. Добре е да изберете хубава пръчка с повече разклонения и пъпки. Страничните клони се огъват във формата на буквата “Ф“ и се завързват към стъблото. Може да се направят един, два или повече такива кръга.
Снимка: БГНЕС
Излишните клонки се отстраняват и се започва с украсата. За целта може да се използват вълна, червени или разноцветни вълнени конци, наниз от пуканки, шипки, сушени плодове, сушени люти чушки, тиквени семки, гевреци и др. В определени краища закачат и монети.
Материалите, от които се прави сурвачката, символизират различни неща:
Дрян – здраве, дълголетие и мъдрост. Пъпките му са символ на младостта и жизнеността.
Червен конец – против уроки и за предпазване от болести
Вълна – символ на женското начало. Прогонва злите сили и болестите
Люта чушка - символ на мъжкото начало
Монети – здравина и богатство
Пуканки, сушени плодове, шипки и др. - плодородие и изобилие
Според поверията, преди да бъде украсена дряновата клонка, е добре да престои една нощ пред вратата или прозореца на дома, за да бъдат прогонени злите сили и беди от дома.
След приключване на сурвакането, сурвачката се оставя на място, където не може да бъде достигната от човешка ръка — хвърля се на високо дърво, на покрив, в река и т.н.
Добави коментар