Кои личности белязаха световната история през 2018-а

17:00, 01 яну 19 / Свят Сподели в: 25 631 Topnovini Автор: Topnovini
1

"Най-големият риск е да не поемаш никакви рискове. В свят, който се променя наистина бързо, единствената стратегия, която е гарантирана, е, че за да се провалиш, не трябва да поемаш рискове"

Марк Зукърбърг, създател на Facebook

 

Доналд Тръмп, Владимир Путин, Ангела Меркел, Тереза Мей и Еманюел Макрон - тези пети личности движеха света и политиката през 2018 г.

"Никой досега не е вършил по-добра работа, отколкото аз като президент", заяви американският президент Доналд Тръмп през втората година начело на водещата световна икономика.

Путин обеща да използва новия си мандат като президент, за да укрепи защитата на Русия срещу Запада и да повиши стандарта на живот на руснаците. В края на годината обаче популярността му се срина до най-ниското ниво от пет години.

След четири години начело на Германия Ангела Меркел обяви, че няма да се кандидатира повече за поста. Тя оставя една Европа залята от мигранти, които сама пусна там.

Британският премиер Тереза Мей успя да оцелее в края на годината на поста си на "Даунинг Стрийт" като лидер на една разединена нация, на която й предстои повече от труден Brexit.

От Олимп френският президент Еманюел Макрон се срина до низините. Човекът, който обещаваше "юпитерско" президентство" (по името на влиятелния римски бог Юпитер), вече изглежда също толкова слаб, колкото всички негови предшественици.

Доналд Тръмп

За Доналд Тръмп 2018-а беше година на голяма драма и вкъщи, и в чужбина. 45-ият президент на САЩ отбеляза втора година в Белия дом, като премина през множество кризи, в които беше или замесен самият той, или администрацията му, като атакува или заобиколи разследвания на свои приближени, като въведе няколко спорни политики - от разделянето на семейства на границата с Мексико до търговска война с Китай.

Тръмп реши да изтегли страната си от ядрената сделка с Иран, въпреки призивите на европейските си съюзници да не го прави. Срещна се със севернокорейския лидер Ким Чен Ир в опит да направи пробив в ядрените преговори (двамата поеха ангажимент да работят "за пълна денуклеаризация на Корейския полуостров" - обещание, което Пхенян предстои да потвърди с действия), натрупа критики у дома за представянето си на срещата с руския лидер Владимир Путин в Хелзинки (когато вместо да заклейми Москва за намесата й в президентските избори в САЩ през 2016 г., Тръмп хвърли съмнения върху разкритията на собствените си разследващи служби).

Администрацията на Тръмп наложи нови санкции върху Русия, но критиците му, включително експерти по национална сигурност в Конгреса, определиха представянето му в Хелзинки като твъде слабо. Криминалното разследване на вероятните връзки между предизборния екип на Тръмп и руските власти донесе допълнителен натиск върху американския президент.

Той често защитаваше срещата си с Путин, наричайки я голям успех. Също така отрече каквито и да било контакти между неговия предизборен екип и Москва, като пулично многократно повтаряше, че разследването не е нищо повече от лов на вещици.

Засега Тръмп получи точки от силната американска икономика, но това не беше достатъчно да спре демократите да спечелят контрола над Камарата на представителите на изборите през ноември. Президентът на САЩ проведе редица популистки митинги под мотото "Да направим Америка велика отново", с което показа, че кампанията му от изборите през 2016 г. всъщност не е приключила. Или че всъщност вече е започнал кампания за преизбиране през 2020 г.

Най-трудният вътрешнополитически тест за него беше границата с Мексико, където политиката на разделяне на деца на нелегални имигранти от техните родители създаде истинска хуманитарна криза. Тръмп обаче запази твърдата си позиция на заклеймяване на потенциалните мигранти от Латинска Америка и разположи военни части по границата.

За самия Тръмп 2018-а е небивал успех. "Никой досега не е вършил по-добра работа, отколкото аз като президент", заяви в класическия си стил той пред известния журналист от "Вашингтон пост" Боб Удуард в типично свой стил, пренебрегвайки факта, че дългогодишният му адвокат Майкъл Коен беше осъден на три години затвор, след като призна, че е платил прилична сума на порно актриса за мълчанието й за връзка с президента. Коен призна още, че има много кирливи ризи, които може да изкара за своя бивш работодател.


Владимир Путин

2018-а донесе на руския президент Владимир Путин убедителна победа на изборите през март, с която удължи управлението му над Русия за още шест години на фона на обвиненията в намеса в американските президентски избори през 2016 г. и последвалите санкции за Русия, отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал във Великобритания и нарастващото напрежение с Украйна.

В края на четвъртия си мандат Путин ще е на 71 години и ще е бил на власт почти четвърт век. Само Сталин е управлявал по дълго сред съветските и руските лидери.

Новият стар президент обеща да използва мандата си, за да укрепи защитата на Русия срещу Запада и да повиши стандарта на живот.

Преизбирането му не събуди никакво съмнение. Рейтингът му беше около 80%, имаше подкрепата на управляващата партия и на държавната телевизия, и никой от останалите седем кандидати не беше реална заплаха, след като опозиционният лидер Алексей Навални не беше допуснат до участие в изборите.

И американското разузнаване, и независими организации, твърдят, че по време на кампанията за президентските избори в САЩ през 2016 г. Кремъл се е опитал да наклони везните във вреда на Хилари Клинтън. Целта е била Доналд Тръмп да стъпи в Белия дом и масово разочарование от демократичния процес. На последните избори през ноември се оказа, че руските тролове продължават със своята намеса, за да се изостри напрежението в страната. Русия отрича да се меси по какъвто и да било начин.

Обвиненията влошиха отношенията между Москва и Вашингтон, десетки руснаци, заподозрени в намеса в предизборната кампания от 2016 г., са с обвинения и санкции, като сред тях има няколко влиятелни магнати.

През годината руски агенти бяха обвинени в нападение с нервнопаралитично вещество във Великобритания срещу бившия руски агент Сергей Скрипал, в опити за хакерска атака срещу централата в Холандия на международната организация за забрана на химическите оръжия, както и в опити да провалят референдума в Македония с цел да й попречат да се присъедини към НАТО и ЕС.

Освен САЩ, редица други страни, включително ЕС, въведоха санкции по отношение на Русия заради случая "Скрипал". Още от 2014 г. пък Москва е обект на санкции заради анексията на полуостров Крим. В края на годината Русия пък си навлече нови заплахи за допълнителни санкции заради възникналото напрежение в Азовско море и изострящите се отношения с Украйна.

Обемът на руската икономика е с 6% по-малко, отколкото би могъл да бъде поради западните санкции, изчисли Bloomberg Economics. Това поставя под въпрос обещанията на Путин, че реформите и инвестициите ще доведат до ръст на БВП на страната с повече от 3% до 2021 г.

Избледняващата еуфория от анексията на Кримския полуостров, заедно с обявената тази година непопулярна пенсионна реформа, се отразиха негативно върху рейтинга на държавния глава. В края на годината се оказа, че популярността на Путин е паднала под 60% за първи път от пет години.

Ангела Меркел

Когато Ангела Меркел за първи път влиза в германското канцлерство през 2005 г., Джордж Уокър Буш е все още в Белия дом, Тони Блеър е британски премиер, а в Елисейския дворец е Жак Ширак.

"Четвъртият ми мандат като канцлер, ще бъде последният ми", заяви през годината Меркел. С четири мандата нейното управление над водещата европейска икономика е на път да приключи, с което ще се сложи край на ерата на доминирането й в германската и европейска политика. 

Меркел беше символ на стабилността и последователността. Оттеглянето на де факто лидера на Европейския съюз преди следващите избори в Германия (всеобщите очаквания са това да стане дори преди изборите през 2021 г.) идва на фона на най-големия риск за европейската политическа стабилност и разбирателство от края на Студената война до сега.

Ангела Меркел ръвокодеше с разсъдлив прагматизъм собствената си страна и Европейския съюз през финансовата криза от 2008 г. и произтеклата криза в еврозоната, през Арабската пролет, през руската агресия над Украйна и кризата с мигрантите в Европа. Приветствана за своята човечност, тя беше и упреквана за дръзкото решение през 2015 г. да отвори границите на Германия за около един милион мигранти, предимно мюсюлмани, бягащи от войните и бедността в Близкия изток и отвъд, упреци, които ускориха нейното оттегляне от властта, унищожиха нейния авторитет, разделиха партията, страната и европейските й партньори, и увеличиха подкрепата за антимиграционните настроения.

Всички постижения на Меркел през годините отидоха в кошчето, като наказание за призива й към германците да повярват, независимо от огромните вълни от прииждащи мигранти, че "ние можем да се справим с това".

Върху гърба й лежи възходът на екстремизма, подклаждан от разочарованието от приветствието й на бежанците, както и от тежестта на прекалено дългото й властване. Един политик не може да се задържи толкова дълго властта в една конкурентна политическа система без да има инстинкт за това, което важи особено силно за някого като Меркел, който идва от Източна Германия и който влиза в политиката след кариера на учен. А инстинктите на Меркел очевидно вече й казват, че ако иска да контролира своя край, то тя трябва да направи ход сега.

Тереза Мей

Британският премиер Тереза Мей успя да оцелее в края на годината на "Даунинг Стрийт" след вота на доверие в собствената й партия. Но не само краят на годината, а цялата 2018-а беше изключително трудна за Мей като лидер на една разединена нация.

Въпреки че самата тя гласува срещу Brexit, Мей трябваше да поеме трудната задача да изведе страната си от Европейския съюз. През годината обаче, вместо да обедини британците, премиерът успя да добави непреодолими различия благодарение на безкомпромисната си, често авторитарна, позиция.

Едва ли някой се е съмнявал, че договарянето на Brexit ще е трудно. Който и да било премиер би се затруднил с невъзможната задача да превърне спорния референдум в детайлен план, който да бъде представен пред европейските лидери, които от своя страна разглеждат цялата идея за разделение като отблъскваща, както и на британските политици с всичките им противопоставящи се програми и цели.

За да стане още по-голяма каша, се прибавят отделянето на британската икономика от  Европа, потенциално възпламенимата ситуация с границата с Ирландия и милионите британци, живеещи в Европейския съюз, които трябва да продължат да имат свободно придвижване.

585-страничният план на Тереза Мей, представен на британския парламент в края на годината, се оказа толкова непопулярен, че гласуването му трябваше да бъде отложено в последния момент, просто защото беше сигурно, че нямаше да мине.

Мнозина от крайните привърженици на Brexit обвиниха Мей за тази каша, защото била договорила сделка-боклук поради безсилието си в преговорите. Експертите обаче сочат трудността от договарянето на изхода на Лондон от ЕС с това, че Брюксел не е готов да прави никакви отстъпки. Желанието на Съюза е сделката да бъде толкова трудна, че никоя друга държава-членка дори да не помисли да последва Великобритания, коментират експерти.

Тереза Мей заслужава не обиди, а симпатия в тази ситуация, отбелязват редица коментатори - връчен й е мандат, който е отвъд контрола на когото и да било, без да има нито едно предимство на своя страна.

Еманюел Макрон

От Олимп през тази година френският президент Еманюел Макрон се срина до низините. Човекът, който обещаваше "юпитерско" президентство" (по името на влиятелния римски бог Юпитер), вече изглежда също толкова слаб, колкото всички негови предшественици.

Популярността му за една година направи огромен скок надолу, подкопана от реформите на трудовите закони и на държавните железници, и най-вече от планираните данъци върху горивата, които според мнозина са в полза на богатите.

Макрон дойде на власт през 2017 г. с оптимизъм и обещания за реформи на Франция, млад, интелигентен и изпълнен с идеи да направи Франция по-отворена, ĸoнĸypeнтocпocoбнa и виcoĸoтexнoлoгичнa иĸoнoмиĸa, пoдxoдящa зa 21-ви вeĸ. Но в края на 2018-а тази Франция изглежда все по-невъзможна за реформиране.

Улиците на Париж са пълни с изгорели коли и изпочупени стъкла. Части от страната са парализирани заради блокадите на пътища и складове за гориво от протестиращи "жълти жилетки". А самият Макрон все по-често чува призиви да се оттегли от поста.

Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани