На днешната дата е роден писателят Оскар Уайлд.
Оскар Уайлд е ирландски и британски драматург, писател и поет. Един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява съкрушителен провал и е отхвърлен от лондонското висше общество, заради непристойно поведение.
Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин като второто от трите деца на сър Уилям Уайлд и Джейн Франческа Уайлд. Джейн Уайлд под псевдонима Сперанца (на италиански: speranza – надежда) пише поезия за революционното движение „Млада Ирландия“ и през целия си живот е ирландски националист. Тя също има интерес към нео-класицизма, който си личи от картините и бюстовете в нейния дом. Уилям Уайлд е един от водещите ирландски очни и ушни хирурзи и през 1864 удостоен с рицарско звание. Той също пише книги за археологията в Ирландия и селския фолклор. Оскар Уайлд е кръстен в местната англиканска църква, Свети Марк.
Освен децата от съпругата си, сър Уилям Уайлд става баща на три извънбрачни деца преди да се ожени. Това са Хенри Уилсън и сестрите Емили и Мери Уайлд, които не са от майката на Хенри. Сър Уилям признава бащинството на незаконните си деца и осигурява образованието им.
Преди да тръгне на училище на деветгодишна възраст, малкият Оскар получава домашно образование от учител французин и възпитателка германка, които го учат на родните си езици. След това учи в колежа „Тринити“ от 1871 до 1874, където е приет със стипендия. През тези години се заражда интересът му към гръцката литература. В „Тринити“ Уайлд спечелва множество отличия, а след което продължава образованието си в Оксфорд, където също получава стипендия, за да продължи изучаването на класическа литература и философия.
След завършването си Уайлд се връща в Дъблин. Там той отново среща своята приятелка от детството, Флоренс Балкомб, която е сгодена за писателя Брам Стокър и се омъжва през 1878. Уайлд е разочарован, пише ѝ, че си спомня „двете години – най-сладките години от моята младост“, които са прекарали заедно. Също споменава намерението си да „се завърне в Англия, сигурно за дълго“. Така и прави – отпътува през 1878 и след това посещава Ирландия само два пъти за кратко.
Несигурен какво да прави, той пише на свои познати, търсейки свободна позиция в Оксфорд и Кембридж, но неуспешно, и се установява в Лондон. Следващите години прекарва там, в Париж и в САЩ, където пътува и изнася лекции. Пишейки стихотворения още от времето, когато е учил в „Тринити“, през 1881 Уайлд издава първия си сборник „Стихотворения“. Книгата като цяло е добре приета, още на следващата година започва да се разпространява от различни издатели, но все пак сборникът не се харесва от всички. От Оксфорд обвиняват Уайлд в плагиатство, а сатиричния вестник „Пънч“ осмива младия писател.
Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове – Сирил и Вивиън. Въпреки това Уайлд продържава с екстравагантното си за времето поведение. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.
След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник“ са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898).
Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк. Останките му са положени в гробището “Пер Лашез“ в Париж.
Добави коментар