За разлика от Куба, където легендарните "Ролинг Стоунс" зарадваха Хавана със свой концерт, във Северна Корея няма никаква надежда за подобно събитие, но срещата Тръмп-Ун подсказва, че затворената комунистическа държава се готви да направи крачка напред в съвремието. Информацията за живота в страната е твърде оскъдна, но влиятелният "The Conversation" е публикувал текст на Хюн-Джу Лим (лектор по социология в Борнмътския университет, Великобритания), която разглежда живота на севернокорейката в капана на, специфичната за азиатската страна, комунистическата идеология. Разбира се, нейният разказ основно е от информация на "дезертьори", успели да прекосят границата на тази, известна с пищните си военни паради, народно-демократичната република.
За по-възрастните от нас , не е трудно да си представим, че днес севернокорейците се раждат без право на свободно придвижване, собственост, търговия, слово и т.н. - все "придобивки" в периода 1944-1989 г. в нашата народна република. За разлика от жената в Северна Корея, българката беше еманципирана, образована, работеше рамо до рамо с мъжете, и макар и до днес домашната работа да си остава нейно задължение, в обществото ни имаше усещането за известно равноправие. В източноазиатския комунистически капан, според авторката Лим, жените живеят в парадоксално объркана система на половите различия. Марксизмът, който иначе ръководи живота на повърхността, не е прониквал никога в конфуцианските патриархални отношения. Равенството, проповядвано от комунистите, не се е настанявало в ежедневието, в което жената е по-долу от мъжа, а домашното насилие се разглежда като легитимно лечение на проблемите.
Много жени търсят спасение в армията, която осигурява и членство в единствената Корейска работническа партия. Търсенето на по-добър живот там обаче се сблъсква с проблема за сексуалното насилие, както и с хигиената. Жените-войници нямат различен от мъжете достъп до хигиенни материали или баня. Ако непредпазливо корейската жена-воин забременее, то вината е изцяло нейна. Опитите за прекратяване на бременността са тайни, задължително извън болниците и крайно опасни. Затягане на стомаха с армейски колан, пиене на антипаразитни лекарства, чието предназначение е отстраняване на червеи, или търкаляне и скачане от високи хълмове.
Успелите да се измъкнат през строго охраняваната граница споделят, че когато гладът настъпва в началото на 90-те години на миналия век, именно жените поемат тежката задача да изхранят мъжете и децата. Те излизат да продават продукти и да ги обменят на черния пазар. Тези неформални пазари се наричат "Джангманданг". Мъжете са безполезни, наричат ги кучета, които пазят дома. Лошото идва, когато главата на семейството предпочете алкохола пред храната.
В севернокорейското общество няма термин за сексуален тормоз, но това не означава, че той не съществува. Като причина за него или за побой се изтъква "неподходящото" поведение на жената. Всичко това рисува неприятната картина на дълбоко вкоренена, непроменена през вековете структура на неравенство между половете. Бедността също помага за тези порядки.
Прекратяването на ядрените опити, прегръдките между лидерите на Северна и Южна Корея, липсата на балистични ракети (за пръв път от години) по време на военния парад за 70-годишнината от основаването на КНДР, са крачки напред в правилната посока, но за правата на човека трябва да се извърши огромен скок. Доколко в тази държава жените са човеци предстои да видим.
Добави коментар