Авокадото е вкусно и полезно. Все повече хора по света включват в менюто си плода, богат на минерали и витамини. Бумът на авокадото обаче има и тъмни страни. Един пример от Чили:
В чилийската област Петорка, която се намира на около 220 километра северно от столицата Сантяго, почти не вали. Реките не са пълноводни, нивото на подпочвените води намалява драстично. Поради топлия си климат обаче Петорка е един от най-важните селскостопански региони в Чили. Тук се обработват около 8000 хектара земеделски земи. На половината от тях се отглежда авокадо. От 1990 година насам площите за отглеждане на този плод са станали тройно повече. А 16 процента от всичките площи с авокадо в Чили се намират в Петорка.
"Зеленото злато"
"Авокадото е запазена чилийска марка. Търсенето по цял свят расте. Някои наричат авокадото зелено злато", казва президентът на най-голямото аграрно сдружение "Агропеторка" Алфонсо Риос. Той, разбира се, има предвид чилийския сорт авокадо, наричан "хас". Именно този сорт се продава най-добре и е най-търсен по света. Според чилийския Съюз на авокадото, ръстът на глобалното търсене на авокадо е по-голям от ръста на производството. Днес 70% от чилийското авокадо са предназначени за износ.
След САЩ и Мексико, Чили е държавата, в която се консумира най-много авокадо. През последните години обаче цената на авокадото в Чили нарасна двойно - поради засиленото търсене на световните пазари. През 2011 година един килограм от полезния плод струваше около 2000 чилийски песос, а днес цената вече е 4000 песос (около 5,50 евро). Алфонсо Риос твърди: "Ще дойде време, когато ще говорим за едни и същи цени на медта, златото и авокадото".
Не всички са въодушевени от това развитие. Хмена Вадебенито живее в малкото село Кабилдо в провинция Петорка. След аграрната реформа през 1970-те години тя получила парче земя. Химена също отглежда авокадо. Но откакто в региона е стъпила голямата аграрна индустрия, тя едва свързва двата края. Химена няма достатъчно вода за напояване. И трите ѝ кладенеца са пресъхнали. "Големите фирми използват подпочвените води. Ако започнем да копаем кладенец, няма да открием вода. Защото тук вече вода няма. Големите фирми имат достатъчно пари, за да копаят дъблоки кладенци и да изнасят авокадото в чужбина. А аз бях принудена да жертвам цялото си годишно производство, за да пестя вода", оплаква се жената и добавя, че авокадото от дребните стопани като нея не се изнася, то остава в Чили.
Не само дребните стопани страдат от разточителството на големите аграрни фирми. Снабдяването с питейна вода се превръща в проблем и за местното население. Междувременно цялото население на Кабилдо се снабдява с питейна вода чрез цистерни. Цистерните са собственост на частната фирма "Есвал". Водоснабдяването в Чили е напълно приватизирано. Законът за водата е гласуван през 1981 година по времето на диктатурата на Пиночет. Законът обявява водата за "общественополезно национално благо", но разрешава на държавата да отдава правата за ползването ѝ за неопределено време на трети физически или юридически лица. Окончателната приватизация на снабдяването с питейна вода беше гласувана от демократично избраните правителства в началото на новия век. Правата върху водите се концентрираха в ръцете на няколко големи фирми от аграрния и минния сектор.
"От авокадото печелят само големите фирми"
Едно движение в Чили на име "Модатима" иска сега да промени статуквото. Името е съкратено от "Движение за закрила на водата, на страната и за опазване на околната среда в Петорка". Движението е основано през 2010 година и защитава правата на жителите и дребните фермери срещу аграрната индустрия. "През 2010 година Чили подписа резолюцията на ООН за правото на чиста питейна вода и хигиенно обслужване. Това право не се спазва", казва Луис Сото от "Модатима". Движението настоява водата отново да бъде обществено и национално благо.
"Авокадото е на мода в Европа. И това трябва да ни донесе предимства. Само че от това в Чили печелят единствено големите фирми. Обикновените хора са ощетени. Фирмите постоянно говорят за нови работни места, но в същото време аграрната индустрия се автоматизира все повече", казва Луис Сото.
Според анализ на чилийския център за разследваща журналистика и информации CIPER, голяма част от правата върху водата в Петорка са в ръцете на четири семейства, които същевременно са собственици на аграрни фирми. Някои от членовете на тези семейства са и политици. Един от тях е Едмундо Перес Йома, бивш чилийски вътрешен министър и собственик на голяма аграрна фирма. Друг крупен земевладелец е Игнасио Аламос, зет на дясноконсервативния депутат Хуан Антонио Колома. Според него, не аграрните фирми, а климатичните промени са в основата на пробемите на Петорка.
Добави коментар