Както вече съобщихме, от началото на годината се провежда проектът "Интегриране на политиките за опазване на околната среда в дневния ред на общностите". Част от него е теренно изследване, което се провежда чрез качествен изследователски метод action research. За целите на проучването в предпроектния етап изследователски екип посети няколко общини, включващи голям брой или големи по площ защитени зони и където се пресичат всички видове интереси – инвеститори, екологични организации и местни общности. Ето част от резултатите на изследването:
От над 10 години на територията на Северното черноморие се води тиха (а на моменти и доста шумна) война между инвеститори и представители на екологични организации, иронично наричани от местните жители „перки“ и „патки“, заради типичните за района ветрогенератори и мигриращи птици. Доколкото местната общност не симпатизира еднакво и на двете страни в конфликта, почти никой от респондентите не говори за надмощие на определени интереси. Почти всички коментари бяха свързани с губещата позиция, в която е поставена местната общност, в следствие на загуба на основните присъщи икономически дейности и липсата на нови алтернативи, породени от промяната.
Трябва да отбележим, че местната общност няма интереси или пристрастия в конфликта между еколози и инвеститори и всички проблеми, които той поражда, се явяват привнесени. При все това опитите да бъдат ангажирани местните хора с едната или другата кауза текат непрекъснато и последователно. Респонденти споделят, че и двете страни в конфликта използват основно метода на сплашване – подават под формата на слухове полуистини, след което започват масирана разяснителна кампания как въпросната полуистина или откровена лъжа ще навреди на поминъка на населението. „Тук ни облъчват от години. Мисля, че съм чул поне 100 пъти как ще си загубим работата, как ще затрият земята или как ще изгонят туристите.“ (Н.Х., зеленчукопроизводител).
В крайна сметка, въпреки резистентността и упорития отказ от заемане на страна във войната, местната общност се оказва въвлечена в конфликта. Това става чрез заповедта, забраняваща строителството и земеделието на територията на защитените зони. Този акт и до ден днешен буди пълно недоумение и е пример за решение, което до някаква степен удовлетворява страните по конфликта, като налага рестрикции на трета страна, нямаща нищо общо с него. „Представи си, че отидеш като свидетел по дело, защото ние сме такива – свидетели, и съдията накрая излезе с решение че свидетелят трябва да плати глоба или да лежи в затвора. Ей това беше и нашият случай. Перките и патките – доволни, ние го отнесохме.“
Разглеждайки каналите за информация или дезинформация, особено внимание заслужава и фактът, че и досега голяма част от членовете на местната общност не са наясно какви точно биха били последиците от прилагане на въпросната заповед. Интерпретацията на резултатите от подобен акт, макар и вече неактуални, продължават да бъдат използване в агитацията на местната общност и новото им въвличане в конфликта. Всяка от двете воюващи страни се опитва да си припише заслуга за отмяната на заповедта и обяснява колко лоши са щели да бъдат последиците, ако те не са се намесили. „Дойдоха едни тук, към края на лятото започнаха да ни поучават как да си гледаме работата и да не пречим на патките, защото те ни били спасили от загубата на поминъка. Пък другите пускаха слухове, че заради перките, дето струват милиони, не са ни забранили стопанската дейност. Пълни глупости! Още си ловим, защото излязохме да викаме. Ако не бяхме, щеше да им ... на онея за нас. (М.М., рибар)
Повече за проекта можете да научите и от официалната му фейсбуук страница.
Добави коментар