Основна формула в икономиката e: предоставянето на избор = нужда (продукт) + платежоспособност (валута).
Когато сте в магазин, вие избирате продукт, плащате и обменът приключва.
Нека вземем пример със социалните мрежи или имейлите. Вие използвате достъпен „безплатен“ сайт който, ще ви помоли доброволно да предоставите личните си данни, за да задоволи вашите нужди като ползвате услугата (интернет комуникация, например). В този момент вие плащате с валута под формата на личните ви данни.
Сделката тук обаче не приключва при покупката на продукта. Тоест при съгласие, вие разрешавате сайтът да ползва личните ви данни. Това което обаче винаги остава като “дребен шрифт” в условията е предаването на данните ви в други сайтове, които автоматично получават достъп до вашата информация. Така личната информация, която предоставяте, излиза от контекста на услугата и така ставате обект на бизнес анализи. При това - без да знаете.
Проблемът обикновено е, че клиентът не получава всички условия за обмена – тоест, че има възможност вашите данни да бъдат използвани повече от веднъж.
Вие се съгласявате във всеки един момент да се използват вашите данни изцяло в бъдеще – незнайно от кой и без ясна за вас цел. Така, за да задоволите моментната ви нужда (да посетите даден сайт), вие се съгласявате да "плащате" в дългосрочен план. Скъпа ли излиза тази сделка?
Проблем също така идва и от начина, по който това нещо се обяснява. Или по-скоро - от липсата на ясно обяснение. Ако беше написано “Поверявате ли личните си данни до края на живота си?”, бихте ли казали заветното “да”? Пред олтара с отговор „да“ споделяме живота с един човек, а сега казваме същото на стотици непознати, без право на „развод“.
Тук е моментът да поговорим и за злоупотребата с достъпа до вашите данни.
Пример - електронните карти на големи търговски вериги. С тях можете да влезете в сайта и да пазарувате с отстъпки. За да получите повече отстъпки и промоции, ще ви поискат достъп до личните данни. Иначе казано - ако ги предоставим, можем да пазаруваме пълноценно. В противен случай ще видим само половината предложения на веригата. На какво основание? И не е ли скъпо като обмен да разменим личния си живот за по-евтини домати и краставици?
Така, след като сте позволили да използват вашите данни в множество сайтове, цялата ви информация се събира и се прави бизнес анализ на базата на снимките ви; на търсенята в мрежата; на профилите ви в социалните мрежи; на локацията ви и т.н. Подобно маркетингово таргетиране ви превръща в мишена - сайтовете сами избират какво да ви предложат на базата на вашите „вкусове“ и данни. И дори да са ви открили цьолиакия, кварталната пекарна може да продължи да ви показва оферти за хляб.
Имаме ли всъщност право на избор? На практика често изпадаме в ситуация да избираме между отдаване на части от личния си живот срещу услуга или не. В противен случай сме отхвърлени от системата.
Ето затова GDPR (General Data Protection Regulation) цели да даде на протребителя повече яснота. Новата регулация трябва да разясни причините да се събират данните ви, за каква цел ще бъдат използвани те и да гарантират по-голяма защита от хакерски атаки.
В последно време изкача проблемът дали вашите данни могат да бъдат напълно изтрити от сайт и дали можем да избираме коя лична информация да споделяте и коя не. Идеята на новите правила за поверителност е да се свежда до минимум събирането на данни, да се търси само конкретна информация и целта да е ясна. И разбира се - възможността да поискате да забранят събирането на данни.
Затова си струва да не се притесняваме и дразним, когато получим поредния мейл с промени в политиката за поверителност и препотвърждаване на данните в регистрации заради GDPR…
Добави коментар