Даниел Радклиф завинаги ще остане в съзнанието на вече възрастните си фенове като Хари Потър. Актьорът обаче направи истински пробив в театъра в последната години, който започна с ролята му в "Еквус". Ето какво каза Радклиф пред "The Talks."
Господин Радклиф, полазват ли ви тръпки в момента преди камерите да започнат да снимат?
Честно казано, не. Дори не ми се вдига адреналина - може би само ако става дума за каскада или някоя по-напомпана сцена. Когато снимаш филм знаеш, че ще може да заснемеш колкото си искаш дубли, което наистина те облекчава.
Веднъж казахте, че носите в себе си спокойствие, което може да е много ефективен ключ към определени роли...
Използвах това спокойствие още на кастинга за Хари Потър. Тогава, когато играех Хари, не преигравах нищо. Само в редки моменти, които сега като гледам си казвам: "Е, можеше и да си по-зле". Камерата обича спокойствието, увереността, показва ги добре. От рано възпитах тези качества в мен.
В живота пак ли сте толкова спокоен човек?
Не толкова, колкото трябва. Моите родители се занимават с медитация, но аз не мисля, че мога да го правя. Не съм добър в това да забавям скоростите. Единственото, което съм усвоил от тях, е да правя дълбоки вдишвания и да се фокусирам върху дишането си.
Когато си в театъра обаче няма как да си спокоен - адреналинът нахлува веднага в теб, просто заради страха да се изправиш пред толкова хора. Товага е много важно да спреш да мислиш за ролята си и просто да си кажеш - репетирал съм го, значи ще го направя. Това е изключително ужасяващо, но и вълнуващо. А когато ти се случва всяка вечер в театъра се превръща в уникално изживяване.
Тогава няма втори дубъл...
Да, абсолютно. Всеки път, когато се захвана с нова пиеса, си казвам - "Защо въобще го правя това? Толкова е страшно!". Но после, когато започнеш, идва и отговорът: "А, ето защо", понеже когато върви, удоволствието е много голямо. А когато представлението свърши и си кажеш "Ето, справихме се. И всички сме живи", облекчението е страхотно.
Коя е най-голямата сила на актьора?
Да бъдеш честен към себе си. Ако правиш това, всичко останало ще се случи така, както трябва. В началото на 20-те си години осъзнах, че моето спокойствие пред камерите трябва да се трансформира в чувство за осъзнатост спрямо самия ми живот. Това общо взето означаваше да спра пиенето, а след това да го спра още веднъж...Алкохолът е много бърз и лесен начин да не адресираш собствените си чувства към себе си. Откакто го спрях, започнах да вярвам в себе си повече. Чувствам се добре в кожата си в момента. Сега, когато съм малко по-възрастен, знам по-добре какво искам. Увереността ми се засили и вече знам как да подбирам ролите в кариерата си.
Съжалявали ли сте за роля, която сте отхвърлили?
Не мисля. От всичко, което съм играл, съм научил нещо. Не бих променил нищо от миналото си. А за всички роли, които съм отказал, после съм осъзнавал, че съм бил прав. Дотук всичко е наред.
Добави коментар