С назначаването на Джон Болтън като следващ съветник по въпросите на националната сигурност в САЩ, нов глас на ястреб, който се застъпва за по-голяма конфронтация с американски съперници като Северна Корея и Иран, влезе в центъра на дискусиите за външната политика в администрацията на Тръмп.
Г-н Болтън отдавна е един от най-старите критици на Вашингтон в Ислямската република, като не само желае иранската ядрена сделка да престане изцяло, но да бъде заменена с една съзнателна политика на промяна на режима.
Болтън обаче е само страничен продукт на общата политическа среда във Вашингтон, който е непрекъснато подготвен да се изправи срещу Иран. Подобна политика може да не се появява редовно, но винаги е „резервен вариант“. Тъй като мнозина ще се притесняват, че назначаването на Джон Болтън повишава вероятността за война с друга страна от Близкия изток, еднакво притеснение трябва да бъде способността му да използва солиден мозъчен капацитет, остър като бръснач ум, политика и лобистки комплекс, натоварен с идеи за опозиция срещу Иран. Това е най-голямата заплаха за сигурността на един стабилен Близък Изток и е добре подготвен да смазва колелата на конфронтацията.
Ако въоръжената конфронтация с Иран се превърне в реална възможност за „последен коз“ на г-н Болтън, ще може ли стабилната, анти-иранска промишленост във Вашингтон да предложи алтернативна визия или просто да обмисли и актуализира какво има в дългосрочен план? За съжаление, във Вашингтон няма канал за несъгласие, когато става въпрос за политиката в Иран и с повишаването на един от най-ярките гласове за Ислямската република до позицията на съветник по националната сигурност, това може да се окаже един ключов акт за световната сигурност.
Добави коментар