Хората с високо ниво на интелекта са по-застрашени от развитието на психически заболявания и редица соматични болести, показва наскоро проведено изследване.
Група учени от Seattle Pacific University е събрала данните на 3715 членове на американската организация Mensa, която обединява хора с високо ниво на интелект – IQ над 130, като средният показател е от 85 до 115. Средно за населението на Земята се смята показател от около 100, а нивото над 120 се смята за значително по-високо. Едва 2% от населението на Земята има IQ над 130.
Целта на изследователите е била дали членовете на Mensa са имали оплаквания, свързани с психиката им, поставяни ли са им психиатрични диагнози, включително и разстройство от аутистичния спектър, синдром на хиперактивността или дефицит на вниманието. Също така били търсени съобщения за променливо настроение и тревога. Участниците в проучването съобщавали и за физиологични заболявания, като хранителни разстройства и астма.
Сравнявайки данните със статистически средните показатели за всяка болест те установили, че хората, които членуват в Mensa имат много по-високи показатели на заболеваемост в сравнение със средното за страната, в която живеят.
Така тревожно разстройство било диагностицирано при 10% от обикновените хора, докато при по-интелигентните то достига 20%.
Хората с по-висок интелект по-често страдат от депресия, биполярно разстройство, повишена тревожност, астма, автоимунни заболявания и алергии.
Учените обясняват факта с това, че по-умните хора са и по-осведомени, по-интензивно анализират получената информация и също така по-силно реагират на обкръжаващата ги среда и промените в нея. Следователно по-силната реакция може да ги предразположи към психически разстройства и физиологични състояние, свързани с повишени сензорни, имунни и възпалителни реакции.
Работата на учените показва, че високото ниво на IQ само по себе се не е причина за психични заболявания, но е рисков фактор. Ако високият интелект не е такъв маркер, то показателите на заболеваемостта в групите с високи и ниски показатели на интелекта нямаше да се различават така забележимо.
"Изследването ни доказва, че дори неголемите стимули, като странен звук или ярък етикет на дреха, предизвикват неголямо ниво на хроничен стресов отговор, който след това активира хиперчувствителност. А когато симпатичната нервна система се активизира хронично, то организмът сякаш се намира в постоянно състояние на борба. Това води до някои имунни промени, както в организма на човека, така и в поведението му, настроението и работата на главния мозък", обяснява д-р Никол Тетро, съавтор на изследването.
Добави коментар