В последните десетилетия сме свидетели на множество обявени и, в повечето случаи, признати за независими държави. На този фон държавата Израел може да изглежда стара, но е само на шест десетилетия. Основите за създаването и са поставени през 1917г. от екстравагантният барон Ротшилд (вози се в карета с впрегнати четири зебри), който е активен ционист и британски банкер. Той успява да издейства от правителството декларация, която подкрепя създаването на "Национален дом на еврейския народ" в Палестина. Известна е като "Декларацията от Балфур" на името на тогавашния външен министър на Великобритания - Артър Балфур. Този "дом" се превръща в държава след три десетилетия.
През 1947 г. в ООН се приема план за разделянето на Палестина и създаването на две държави - еврейска и арабска. До тогава, за тази част от света, остатък от разпадналата се Османска империя, е била отговорна Великобритания. Още от края на Първата световна война конфликтите между арабските и еврейските милиции са чести и ожесточени. Евреите успешно бранят селищата си и става ясно, че палестинските араби няма да успеят да ги прогонят, въпреки мотото: "Смърт на неверниците". Единствено британското управление и воененият им контингент възпират разрастването на войната. А причината е непрекъснатото прииждане на евреи от цял свят, които от хиляди години, считат тази земя за техен дом и вярват, че е свещена. Опитите на британците да ограничат този приток не се увенчават с успех. Заселването се засилва след войната и особено по времето на нацисткия режим в Германия.
Планът на ООН е приет от евреите и е отхвърлен от арабите. Земята под британско управление след края на Втората световна война включвала днешните земи на Палестинската автономия, Израел, Йордания и част от Саудитска Арабия. На 14 май 1948 г., ден преди изтичането на "Британския мандат", е обявена независимост от Бен-Гурион в град Тел Авив. Веднага избухват размирици. Сър Алън Кънингам сваля британското знаме в пристанището Хайфа и се оттегля. Още на следващия ден нахлуват армиите на пет арабски държави и войната за независимост започва. Интересен момент е, че в този война единствено Чехословакия, въпреки ембаргото, снабдява с оръжие новообявената държава. Отпорът е успешен и след година е сключено примирие. Така е поставено началото на съвременната държава, както, и за съжаление, на продължаващия до днес Израело-арабски конфликт.
Добави коментар