При лекарите по-късно започна процеса на напускане на страната в търсене на по-добра реализация и достойно заплащане, медицинските сестри бяха първите, които потърсиха късмета си в чужбина. Предаде БГНЕС.
През 1990 г. сестрите в България бяха 56 000, докато сега са се стопили до 25 000, като от тях почти една трета са вече в пенсионна възраст. Да не говорим, че имаме медицински сестри, които са на 70 и повече години и продължават да работят.
През годините съкращаваха персонал покрай намаляването на болничните легла, прекратиха дейността си цели отделения и болници. Покрай тях пострадаха и сестрите, които и без това не бяха кой знае колко мотивирани от възнагражденията си.
Тогава те се решиха на радикалната стъпка и започнаха масово да напускат страната, въпреки че още не бяхме влезли в ЕС. Сестрите в началото на прехода отиваха да работят навън предимно като болногледачи в различни типове старчески домове.
Какво се промени в последните няколко години?
Почти нищо, с някои изключения.
Ако погледнем цифрите, ще забележим, че има едно относително намаляване като процент на медицинските сестри, които напускат страната. Но ако лекарите намаляват като бройка, естествено е, че и сестрите около тях ще бъдат по-малко.
Проблемът е, че грижа за болните у нас вече няма.
Защото ангажиментът на сестрите е да извършват предимно манипулации. И ако трябва вашият болен в държавната болница да бъде обгрижван с най-необходимото, в случай, че самият той не може да го направи сам, тогава трябва да си платите за това. Дори се получава парадокса, че санитарките, които си докарват допълнителни приходи от поемането на такива грижи през нощта, вземат повече пари от сестрите.
Така се стига до твърде изнервящата ситуация медицинските сестри да работят на две, а често и на три места, за да подсигурят някакъв нормален доход в семействата си. Смятам, че те все още са мизерно заплатени. Несправедливо е – получават обикновено 650-700 лв. на месец, а учат 4 г. и имат обикновено бакалавърска или магистърска степен.
Член съм на Комисията по акредитация на министерството на здравеопазването и когато ги питам какво е съотношението днес между сестри и лекари, при което най-ниската възможна норма е 2 сестри на 1 лекар, ми отговарят, че то е 0.9 сестри на 1 лекар на национално ниво. Дори няма равно съотношение.
Но когато се акредитират здравните заведения, те казват, че при тях съотношението е 1 към 1, 1.5 към 1 и това поражда ред въпроси. За какво става дума, всъщност? Някои от ръководствата се изхитряват и назначават медицинската сестра на длъжност във вътрешно или в хирургично отделение и й предлагат втори трудов договор за половин длъжност – в друго отделение. А тя продължава да работи в хирургично отделение като дава и нощни дежурства, има случаи, при които сестрите работят и в хосписи - на трето работно място.
Ще дам пример: имам познато момиче, което е операционна сестра в травматология. Тя се разписва на 800 лв. заплата на месец, но тъй като в отделението трябва да са 6 операционни сестри, а те са по-малко поради различни причини, изпълнява заедно с колежките си работата и на липсващите. Поради което като започне работа сутрин в 7.30 ч. приключва към 22 ч. вечерта. Разбира се, заплащането й често стига до 1200 лв., но тя не иска тази заплата при такова натоварване, защото има 2 деца, които също изискват време и грижи. Тя логично напусна работа. Не знам какво правят в отделението сега, защото там са останали само 2 сестри, а и нямат кандидати за тази работа.
Заради липсата на медицински сестри, дано не съм лош пророк, но ще се стигне и до затваряне на болници. Да не говорим, че поради нуждата от тези ценни кадри няма да има и кой да обърне внимание на болните след операция… Единственият изход за пациентите и техните близки е да плащат на ръка, да плащат, да плащат – докато имат.
Не бива да се забравя, че от сестрата зависи психологическия комфорт на пациента, особено – след тежка операция. Тя трябва да поговори с него, да му държи ръката, ако трябва, да му даде кураж.
Ако има някакво подобрение, то е в това, че най-после, след като у нас закриха прекрасните колежи за здравни грижи, които бяха оборудвани със средства по европейските предприсъединителни програми, се започна постепенно тяхното възстановяване. Но като филиали към учебните заведения. Все пак, това е стъпка напред. Решава се въпросът и с кариерното израстване на сестрите, вече имаме и етичен кодекс.
Но какво се получава на практика с новите кадри по здравни грижи?
С бакалавърска степен, с диплома, която много се цени при нашите сестри на Запад, младите заминават отново извън България. Получава се така, че ние финансираме подготовката на медицински сестри за нуждите на западноевропейските страни. Съвсем не ни успокоява фактът, че това е световен процес на миграция на тези кадри. Наистина в целия свят не достигат медицински сестри. Ще дам още един пример - в САЩ в следващите 10 г. ще са необходими над 11 млн. сестри. Ще попитате защо. Населението живее по-дълго в развитите страни и застарява, вследствие на което нараства нуждата от допълнителни грижи за възрастните хора с хронични здравословни проблеми.
Проблемът с недостига на медицински сестри в България е цяла каскада от нерешени въпроси. Един от съществените се корени във факта, че лекарите са търговци, а това предопределя и статуса на медицинските сестри. Това е обидно, нелепо. Не знам такова чудо дали има по света. В нормалните държави се плаща за положен труд, а не по клинични пътеки. Дори САЩ са минали през етапа на клинични пътеки, но са го отхвърлили, поради настъпили деформации в системата.
Политиците по върховете на властта у нас ни слушат, когато алармираме за недостига на медицински сестри, но не ни чуват.
И за пореден път ще напомня - болката на хората от нашата професия не е само заради ниското заплащане. Почти толкова ни депресира и отношението. Била съм в почти всички цивилизовани държави по света - отношението там на лекари, на пациенти, на обществото въобще към медицинската сестра е като към равностоен член на екипа, а не като към помощен персонал, както ги наричат у нас. Не знам това кога би могло да се промени…
Добави коментар