На 24 май Националната хуманитарна гимназия /Бивша Солунска/ в Благоевград чества своя патронен празник, в основаното през 1880 г. учебно заведение са учили Гоце Делчев, Даме Груев, Борис Сарафов, Тодор Александров и др., предаде кореспондентът на БГНЕС в града.
137-годишната гимназия, създадена в Солун, преминала през Струмица, Щип и Петрич, и установила се окончателно в Горна Джумая през 1920 г., носи името на светите братя Кирил и Методий.
„Солунската гимназия има изключително важно значение за историята на българския народ, създадена е в години, повратни в развитието на българската държава. В годината на създаването й–1880 г., Руско-турската война е приключила, възстановена е българската държава, но по силата на Берлинския договор от лятото на 1878 г., географската област Македония остава в пределите на Османската империя”, каза пред БГНЕС Елена Чалгънова–уредник в отдел „Възраждане” на Регионален исторически музей-Благоевград.
Според нея, по това време Солун е административен център на географската област „Македония”, обединителен център на българщината, а за създаването й изключителната заслуга е на главния учител в гимназията Кузман Шапкарев.
„Говорейки за Солунската гимназия и значението й за българското културно-просветно развитие през Възраждането, трябва да се отдаде заслуженото на Кузман Шапкарев – изключително голям и виден наш учител, възрожденец, общественик и етнограф. Той влага изключително много енергия, усилия и воля, за да създаде този голям културно-просветен център.
Следващите директори на солунската гимназия, кръстена на светите братя Кирил и Методий-Божил Райнов, Васил Кънчов и др., дават своя принос за утвърждаването на гимназията като един книжовен център на българщината в Македония. Тя си остава в историята на нашето културно-просветно развитие като един безспорно училищен център, средище на българщината, което изиграва своята изключително позитивна роля през годините на Възраждането”, допълва Чалгънова.
Гимназията са завършили едни от най-известните революционери и деятели на ВМОРО, като на първо място сред тях трябва да споменем Гоце Делчев – всепризнатия идеолог на националноосвободителното движение след 1878 г., следват Даме Груев и Борис Сарафов. Солунската гимназия завършват Георги Стрезов, Христо Занешев, Кирил Пърличев, Димитър Молеров от Банско, големият общественик и журналист Даниел Крапчев. Говорейки за възпитаниците на Солунската гимназия, задължително трябва да споменем Тодор Александров и други революционери, отдали живота си на делото за обединението на страната ни, разделена по силата на Берлинския договор.
В първите дни на октомври 1880 г. в Солун Кузман Шапкарев, с помощта на Солунската българска община и със съгласието на екзарх Йосиф I, открива учебната година на Българската солунска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и на Българската солунска девическа гимназия "Св. Благовещение". В тях се записват първоначално 100 ученици, наставлявани от 4 учители, и 40 ученички в подготвителен клас под ръководството на Царевна Миладинова.
Тя просъществува в Солун до 1913 г., след което заради Междусъюзническата, Първата световна война и последвалия Ньойски договор, Солунската гимназия се премества последователно в градовете Струмица, Щип, пак Струмица, а след това и в град Петрич.
През 1920 г. по предложение на учителите в гимназията и с личното застъпничество на министър-председателя Ал. Стамболийски Солунската гимназия се премества в Горна Джумая /днешен Благоевград/, чийто граждани събират много бързо 80 000 лв., необходими за преустройване на бившите турски казарми в учебна сграда.
През 1934 г. сградата на гимназията е окончателно завършена, в която се помещава до днес, или вече 83 години
Бившата вече Политехническа гимназия дава началото на три средни учебни заведения в Благоевград-математическа, езикова гимназии и СОУИЧЕ.
Откритите през 1972 г. три математически паралелки, година по-късно дават началото на днешната Природо-математическа гимназия „Академик Сергей Павлович Корольов”. През 1984 г. от откритите паралелки с интензивно изучаване на чужди езици се създава днешната Езикова гимназия „Академик Людмил Стоянов”
През 1991 г. от паралелките с интензивно изучаване на руски език се създава днешното СОУ с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски”, а гимназията се преименува на Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, единствен приемник и продължител на Политехническа гимназия „Кирил и Методий“– бивша Солунска. Започва разширено обучение по български език и литература.
В момента в Националната хуманитарна гимназия се обучават ученици в профилите „Хуманитарен“ и „Изкуства“.
Пред гимназията има паметник на светите братя, както и скромен бюст на основателят й Кузман Шапкарев.
По традиция всички тържества за Деня на славянската писменост и култура в Благоевград започват с полагане на венци и цветя на паметника на Кирил и Методий пред бившата Солунска гимназия.
Добави коментар