Детайлното познаване на езика и подробната информираност за това как мислят децата днес, какво ги вълнува, какво гледат по телевизията и в интернет, на какъв език – всичко това е задължителна предпоставка за добрия превод на детска литература. Около това мнение се обединиха участниците в петата дискусия от поредицата на Националния център за книгата – НДК в Годината на детската книга, която постави въпроса „Детска игра" ли е преводът на детска литература?"
Преводачите разказаха, че ключът към най-добрия превод е мярката в придържането към оригинала. Ако се натрупат много изкривявания на оригинала, четящото дете ще бъде подведено. В същото време преводът трябва да е близък до възприятията на детето и тъкмо това е голямата отговорност на преводачите на детска литература. „Изумена съм колко изобретателни са българските преводачи при показване на оригинала", споделя Ева Кънева – преводач от скандинавски езици и носител на наградата „Преводач на годината от норвежки език". Според нея, е важно да бъде постигната емоционално-експресивна еквивалентност.
Авторът и преводач Вера Петрова отбеляза, че много важен елемент е как ще звучи книгата, прочетена на глас, защото децата възприемат книгите чрез този, който им ги чете. Ефектът на играта трябва да бъде запазен. Преводачката защити позицията, че „колкото по-смешно и безумно – толкова по-добре". Според нея детската книгата трябва да забавлява максимално.
Участниците в дискусията разказаха интересни подробности за моментите на творческо безсилие, в които рано или късно всеки преводач е изпадал. „Когато обаче текстът е четен много пъти, тогава работи и подсъзнанието. Случва се често да се събудиш с някаква идея, която не знаеш от къде се е взела, но знаеш, че тя е работеща. Преводачът трябва да проявява и изобретателност. Каламбурите и играта с имената също са основен успешен компонент на детските книги".
Преводачите изразиха удовлетворението си, че все повече млади техни колеги посягат към предизвикателствата на детската литература.
Добави коментар