Евгения Пушникова, майка на дете преборило рак: Пътят е страшен, но има надежда
Вместо да сложи точка и да забрави за този етап от живота си, Евгения обаче решава да продължи историята и през 2010 г. става член на Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“. С участието си в него тя иска да помогне на всички родители, сблъскали се със същия проблем. Талисман на сдружението пък става точно дъщеря й Камелия, родена на 15 февруари, в който светът отбелязва Международния ден на хората с онкологични заболявания.
„Първото нещо, за което ще се борим и което искаме от държавата, е създаването на регистър, защото все още няма такъв в България на децата с такива заболявания и всъщност не се знае колко точно са болните деца в страната. Искаме и подобряване на лечението – нови апаратури, защото лекарите ни са много добри, но само с желание няма как да стане.“
Подобрения все пак има, твърди Евгения Пушникова:
„Преди 2-3 години имахме проблеми с достъпа до лекарства. Нямаше лекарства за основното лечение в България и родителите бяха принудени да внасят лекарства отвън сами. Нещо, което е почти незаконно. С днешна дата лекарства вече има и този проблем не стои като такъв, но не се знае в кой момент може отново да стане актуален.“
Има обаче и какво още да се желае:
„По света вече много модерни начини да се правят изследвания на децата, които са безболезнени за тях, но в България трудно имаме достъп до такива, защото всичко е свързано с финанси.“
Колкото до подкрепата от институциите:
„Щастлива съм, че омбудсманът Мая Манолова подаде ръка. Благодарение на нея ще има повече гласност по проблема.“
Най-голямата битка обаче е тази с нагласите в обществото и нея трябва да водим всеки ден, споделя още Жени:
„Ще си позволя да споделя нещо, което мен във времето много ме тревожеше, а именно дискриминацията към тези деца. Те, в следствие на лечението, остават без коса. Хората започват да ги отбягват, а всъщност те са деца като всички останали.“
А, докато не се сблъскаш лично с неразбирането и враждебността на околните и не усетиш сам болката, можеш да продължаваш да се самозалъгваш, че тази история не те засяга, че е нечия чужда:
„Моето дете беше на 10 месеца, когато се разболя, мъничка беше. На година и половина вече приключихме лечението, но беше без косичка. Излизайки навън по градинките ми се е случвало, оставяйки я в пясъчници някъде, където да играе, други майки да дойдат и да си вземат децата. Това е много разтърсващо и болезнено.“
Историята обаче, може да се случи на всеки от нас, защото застраховани няма. А когато ни сполети, за щастие има хора като Евгения, които да помогнат на нас и децата ни, припомняйки ни, че не сме сами в тази битка:
„Даваме кураж на тези, които тръгват по нашия път, защото пътят е страшен, но има надежда. Искаме да покажем, че децата, които успяват да се справят, благодарение и на лекарите, стават едни пълноценни граждани. Те са деца и младежи като всички останали.“
И все пак на Евгения й е било изключително трудно да сподели гласно историята си. С днешна дата обаче, всички усилия са възнаградени:
„Доста време мина след лечението на дъщеря ми, докато успях да събера кураж да говоря с хората. Повечето ни близки и приятели не знаеха за нашата борба. Страхът, че това нещо може да се върне остава завинаги, но когато започнах да говоря и създадохме сдружението, разбрахме, че и за нас е по-добре така. Виждаш в очите на хората надеждата, която им даваш, че това не е краят и има шанс децата им да се възстановят на 100 процента.
И няма как след тези думи на Жени да не повярваме, че и днес още по света има магазинчета за надежда. Такива, в които добри продавачи раздават на всеки, колкото е нужна за трима...
Последни новини
Свободата да общуваш без граници
19:08, 30 ное 24 / А1
Малък бизнес, голямо въздействие: Как да се конкурирате с по-големите от вас?
16:50, 27 ное 24 / Свят
А1 беше отличена за разнообразните подходи за дарителска подкрепа в конкурса „Корпоративен дарител“ на Българския дарителски форум
16:29, 27 ное 24 / А1
Добави коментар