Светлана Николова: За лъжите на „бежанците“ ми е думата
Светлана, ще говорим на ти, защото се познаваме от години. Разбрах, че има да разкажеш за една лъжа около бежанците. За какво иде реч?
През юни, 2014 г. записах историите на няколко кандидати за убежище в приемателния център в Харманли. Тъкмо подготвях дебютната си книга и в медиите не липсваха тъжни кадри от т.нар. бежански центрове. Та в Харманли него ден нямаше кой знае колко желаещи да разкажат своята история, още повече като чуха, че ще стане част от книга. Можеше, но анонимно. Един млад мъж обаче не се притесни, напротив. Това, което ми предаде преводача, бе покъртително – палестинец, второ поколение бежанец в Сирия, губи съпругата си при нападение на ислямистите. Жената изчезнала безследно при бомбардировка. Къщата е разрушена. След време той решава да бяга с двегодишния си син. Спомням си, че тогава преводачът, който бе сириец, измърмори, че нещо не е както трябва. Не му обърнах внимание, защото в този момент влезе сирачето – тъжно, сополиво момче, с дрешки, които видимо не му бяха по мярка. Разликата във възрастта с моя син беше точно два дни и съвсем наскоро палестинчето бе имало рожден ден. Отидох у дома, събрах в една чанта новите дрехи, подарени на момчето ми за рождения ден, още една торба с лакомства, и ги дадох на сирачето. После разказах историята и други хора от Харманли помогнаха.
И какво стана след това?
Минаха месеци и срещнах бащата в автобуса за Хасково. Учудих се, че още е в България – той имаше планове да ходи в една от скандинавските страни, вече не си спомням коя. Пишеше на доста скъп таблет и се оплака, че не му давали още статут. И скоро разбрах защо. Покъртителната история за страдалеца вдовец рухнала на пух и прах.
Как така?
Оказало се, че майката не е отвлечена, още по-малко наранена или убита, а е жива и здрава и се намира в арабска страна. Двамата си комуникирали. Просто чакали /явно/ възможността за събирането на семейството, както повеляват европейските закони. Последното, което неофициално разбрах, бе, че „вдовеца“ е напуснал центъра и му е отказан статут – има само хуманитарен такъв. Това е краят на историята.
А имаш ли информация за другите истории, които си събирала?
Днес умишлено не питам какво е станало с другите ми „истории“. Измислени трагедии услужливо се използват като трамплин за евентуален безпроблемен достъп по пътя за някъде. И докато „вдовеца“ беше бърборко, то изтръпвам при мисълта за други, които са тренирани и знаят как да мълчат.
Последни новини
Над 80 медала завоюваха сливенските ученици в международното състезание „Математика без граници“
17:05, 18 мар 25 / Регионални новини
Суеверия при носенето на сребърни бижута
16:30, 18 мар 25 / Свят
Смартфони за всеки вкус на лизинг с 0% лихва от А1 през март
17:49, 14 мар 25 / А1
Добави коментар