Футболната легенда Петър Зехтински: На Петровден ми се обажда целият шампионски отбор "Ботев"

12:16, 29 юни 16 / Любопитно 25 577 Шрифт:
Topnovini
Спортен Пловдив има невероятно успехи, имената на легендите са много, но до Стоичков, Стефка Костадинова и Данчо Йовчев истинският пловдивчанин винаги нарежда и Петър Зехтински. Феновете го наричаха Зико, по аналогия с прочутия бразилски магьосник, който по това време бе на върха на своята слава. През този период "Ботев" (Пловдив) беше един от най-силните отбори в българския елит, но малко не му достигаше, за да стане шампион на страната. Все пак през 1981 г. тимът спечели Купата на Съветската армия в годината, в която за последен път този турнир се признаваше в Европа като национална купа. Днес Петър Зехтински е един от хилядите пловдивчани, които празнуват.

"Винаги Петровден е специален за мен. Сега съм в дирекция „Спорт и младежки дейности“ и ще се съберем с колегите в едно заведение на Гребната База. Ще поръчаме пица, цаца, по една биричка...Довечера по традиция съм със семейството си и баба Петра. Тя е на 82 години и винаги заедно празнуваме. А който дойде не го връщам", разказва усмихнатият Зехтински.  

"Не искам да ги деля момчетата по имена, ние още си поддържаме връзка. Почти целият отбор на "Ботев"- играчите от едно време, вече ми се обадиха. Първата честитка беше в 6.30 часа още, жена ми се събуди, нейна кака от Неделино пми честити", казва именника.  

Спомня си с усмивка как е започнал с футбола. " Исках да играя в "Тракия" тогава така се казваше отбора, но баща ми беше от Локомотив (Пд)… не дава и дума да стане. По онова време всички се познаваха, една вечер бяха седнали на маса с треньора в "Тракия" Косю Енчев. Вечерта се почерпили, връща се и ме пита дали искам да играя в "Тракия" при него. На първите тренировки баща ми идваше с мен. Треньорът ми един път му каза, че ще ми удари шамар, защото не съм подавал. Баща ми каза да ми удари му 5, защото знам и мога, но не го правя", казва легендата.  

Питам го защо Тракия, като семейството е било от Локомотив.  "Исках при "жълто-черните", защото от дете харесвах отбора, имах си и аз футболисти, на които се възхищавах-Добри Ненов и Георги Попов-Тумби. На Чико съм казал, че е бил на трето място, той даже се беше разсърдил, но му мина бързо", отговаря Зехтински.

"Бях от бедно семейство и като пораснахме другите ги оставиха да играят  в Пловдив, а мен ме пратиха в Арда (Кърджали). Оказа се шанс, защото отбора играеше в Б-група, и имаха много добър колектив, старите  играчи ми помогнаха много. После Добри Ненов ме гледа на един мач и пак ме взе в Ботев. И тръгнахме, другото го знаете…", скромно добавя Зехтински.

"Още ме тегли да спортувам. Всяка сряда играем футбол и волейбол с момичетата от "Марица" и днес трябва да черпя на двете места. Поддържам форма, помня го още от Кольо Дафински, беше голям специалист. По време на подготовката ни тормозеше много.  Кара рейс, а ние отбора 7 километра бягаме с него, после още 7 да се върнем в базата, но това много ни помагаше. 10 години нямах разтежение. За днешните футболисти не ми се говори", завършва един от най-добрите футболисти на Пловдив през годините.

Не го подчертава, но се усеща тъга в гласа му, че името му не е продължено. Въпреки това обожава внука си Матео. Радва се, че поне има Петров…

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама