Социалисти срещу миньони в битка за децата

13:29, 02 окт 15 / Общество 25 185 Шрифт:
Topnovini
„Жълта“ мания завладя света преди 5 години. Тогава в кината излезе първата част на филма „Аз, проклетникът“. Да, това е лентата за онези малки, странни, говорещи на неразбираем език и винаги предизвикващи усмивка жълти същества, наречени миньоните. И от тогава до сега може би няма човек на планетата с достъп до новите технологии, който не знае за тях.

Екипът на издавания от БСП вестник „Дума“ явно също знае кои са тези същества. Но явно за тях те са в основата на всичко лошо, което може и тепърва ще се случи на децата. Като истински морални стожери социалистите пуснаха коментар в изданието с автор Альона Нейкова и заглавие „Дръжте децата си далеч от миньоните“.

И от там надолу започва истинска война на хартия срещу жълтите същества, който забавляват малки и големи. От една страна това били раболепни слуги, изпълняващи прищевките на своите „зли господари“. От друга пък „злорадстват над всяка грешка или несполука на другарчето си“. От „Дума“ дори се усъмняват какъв пол са миньоните, защото сред тях имало такива, които съчетавали мустаци с женски дрехи.

Статията е изцяло посветена на децата и тяхното възпитание. Или по-точно какво трябва да бъде възпитанието им по социалистическа догма.

„Смисълът на живота на жълтурковците е да намерят най-злобния, да му поверят да ги ръководи и да му служат вярно и честно, докато не умре. И после търсят следващия. Миньоните не може да бъдат наречени народ, защото нямат деца, жени и възрастни. Най-малкото това би трябвало да е повод за размисъл на онези родители, които, зарибени от рекламните трейлъри и атрактивни плакати, бързат да заведат отрочетата си в киносалона, за да се позабавляват със симпатичните на пръв поглед анимирани човечета“, пише в коментара на журналиста от печатното издание.

Социалистите се възмущават от представените смъртни случаи във филма, въпреки че такива има в почти всички американски ленти. Но не трябва да се забравя и агресията на вълка срещу заека в култовата анимация „Ну, Погоди“. Но да речем, че това е старо филмче, може би дори непознато и за родителите, които водят децата си на кино да гледат миньоните.

Друг важен момент – преди 1989 г. агресивният вълк е бил любимец на малки и големи. Но агресивният котарак Том от американската анимационна поредица „Том и Джери“ не бил приет добре, а флимчето забранено, тъй като представлявало пропаганда.

И идваме на въпроса за половата принадлежност. Имайки предвид, че „Аз, проклетникът“ е предназначен за деца над 6 години, може да си зададем въпроса до колко тези деца разбират какво точно става във филма или просто се забавляват на сюжета и ситуациите, в които попадат миньоните.

„Но най-впечатляващото (със знак минус) дори не е това, че главните герои на анимация, уж предназначена за деца, се правят ту на момчета, ту на момичета и съзнателно служат на злото. А фактът, че са представени като позитивни, весели и забавни персонажи, които непременно ще породят у децата стремежа да им подражават. Необходимо е обаче да не забравяме, че основната аудитория на този филм са децата, които са приоритетният таргет на почти всички съвременни анимации, произвеждани зад океана. И именно в съзнанието на невръстните зрители чрез подобни образи се посяват зърната на мисълта не само за толерантността към извращенията, но и за това, че да сменяш пола си е абсолютно нормално“, пише още „Дума“.

„Надали децата ще могат да дадат еднозначен отговор, а и възрастен трудно ще вземе страна в случая. По този начин в невръстната психика представите за доброто и злото ще са доста размити. Може да си мил, но да се биеш за банан с онзи, когото познаваш от незапомнени времена, да вземаш онова, което не е твое, и да помагаш на лошите. Как ви се струва?“, завършва социалистическото издание.

На фона на този коментар може да се припомни друг подобен от края на август, отново в същия вестник. Той пък беше насочен срещу открития вчера детски музей „Музейко“. В коментара си журналистът Борис Данков призовава „вземете си "Музейко", оставете ни нашия Ян Бибиян! Не ни правете на американци“.

От написаното от него става ясно, че това е „един дългосрочен идеологически проект, чиято цел е постепенно да бъде подменена българската културна идентичност“.

„Музейко“ вече е факт, при това с успешен старт. А това дали българските деца познават Ян Бибиян зависи само от родителите им и училищното образование. „Жълтите човечета“ в обществото ни пък са точно този различен цвят, който винаги може да те накара да се усмихнеш, но не и да мислиш за кой зъл господар да работиш.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.