„Расте, но не старее” - нов смисъл на девиза на София

1

Продължавам с предложенията за политики, свързани с нашата столица. В настоящата статия обръщам внимание на факта, че скоро предстоят дебатите за нов Общ устройствен план на града, който трябва да бъде одобрен до 2025г. Това означава да се преосмислят основните функции на различните територии – центъра („идеален” и „широк”), жилищните комплекси, крайградските зони...

Предвид нарастването на населението и възходящото икономическо развитие, градът в сегашния си вид все повече се задъхва. Необходимо е да се облагородят нови, неусвоени досега територии, а някои от настоящите радикално да променят своя облик и предназначение.

Що се отнася до центъра, в предишния материал развих идеята той да има силно застъпена туристическа функция. Специално внимание обаче трябва да се обърне на района около Женския пазар. Кварталът е един от най-старите в града, намира се на отлична локация (на равно разстояние между Централна гара/Централна автогара и Съдебната палата, откъдето тръгват повечето туристически обиколки), което означава, че има огромен потенциал в тази насока. За съжаление, този потенциал е в твърде малка степен реализиран. Реконструкцията на пазара от преди няколко години доведе до известно облагородяване на района, но натискът от общината трябва да продължи – засилен контрол върху качеството на стоките, прочистване на района от нежелани елементи, предписания към собствениците на сгради да ги ремонтират и т.н. Църквата и училището също са на практика неизползваеми. Изключително абсурдно е в район, който се предполага да е от най-скъпите в града, да се продават евтини стоки с ниско качество. Плодове и зеленчуци с изтичащ срок на годност и нискокачествени гащи и маратонки нямат място там – както и мизерниците, които ги купуват. Далеч по-добре е пазарът да стане фермерски, а магазинчетата да предлагат занаятчийски произведения.

Засилването на туристическия поток в центъра обаче води до допълнителен натиск, който в комбинация с административните и бизнес функции създава сериозни проблеми. Ето защо центърът следва да бъде разтоварен от вече несвойствени за него роли, което означава изместване на администрацията и офисите към периферията на града. За нуждите на министерствата и държавните агенции следва да се обособи подходящ терен в близост до метролиния (например, между ж.к. „Дружба” и летището), а освободените сгради да се превърнат в музеи на историята на българската държавност (в съответния ресор).

Що се отнася до частния сектор (офиси, кантори, зъболекарски кабинети и т.н.), тук е нужна политика за драстично намаляване ползването на жилищни сгради за нежилищни нужди. В центъра и близо до него вече има изградени два готови бизнес центъра (на пл. „Македония” и на булевардите и „Витоша” и „Пенчо Славейков”), подобни небостъргачи могат да се издигнат и в района на Централна гара. Те могат да поемат част от бизнеса, помещаващ се в апартаменти. Като цяло обаче, зоните за трудова дейност трябва да са в кварталите. Схемата, при която хора от всички краища на града се струпват да работят в центъра, следва да бъде променена с обособяване на бизнес паркове в близост до големи жилищни комплекси. Такъв вече има до „Младост” (който далеч не включва само „Бизнес парк София”), втори се формира между „Дружба” и летището, нещо подобно има и по протежението на бул. „България”. Бизнес зони са нужни и до „Люлин”, „Надежда”, „Овча купел”, североизточните квартали... Концентрирането на високоплатени работни места дава нов тласък на жилищните комплекси – увеличава се делът на платежоспособни жители там, което съживява малките квартални бизнеси и вдига цените на наемите и недвижимите имоти. За да се случи това обаче, е нужно да се подберат подходящи терени, което води и до следващата много важна стъпка:

Ликвидирането на циганските гета. Обикновено аргументите за тази стъпка включват факта, че са незаконни, че са източник на престъпност, зарази и прочие. Съществуват обаче и чисто градоустройствени мотиви за техното премахване. Първият е, че мнозинството от постройките не отговарят на жилищните стандарти и трябва да бъдат бутнати. Вторият е, че терените, на които се намират, вече не са „на края на града” от гледна точка на бъдещия ОУП и поради тази причина гетата трябва да бъдат премахнати на общо основание, за да освободят място за бизнес паркове, увеселителни центрове, места за спорт и отдих. Собствениците на узаконени жилища в квартали като „Факултета” и „Христо Ботев” да бъдат компенсирани с жилища в специално създадени „цигански резервати” на север от компактния град, а останалите – кой откъде е.

Новият ОУП трябва да обърне специално внимание и на крайградските зони, които да се превърнат в неотделима част от града – чрез създаване на условия за живеене, съпоставими с тези в центъра и кварталите. Това означава не само нови „комплекси от затворен тип” до съществуващите села, а и по-добри възможности за работа, обучение, спорт, отдих, развлечения.

Градоустройствената политика на Столична община трябва да включва и влияние върху съседните общини. Например, градският транспорт да не се ограничава само до територията на Столична община, а да достига и до населените места извън нея, които чувстват притегателната сила на столицата. Развитието на крайградска железница с довеждащи автобуси като част от системата на столичния транспорт би стимулирала много столичани да изберат да живеят в населени места в радиус до 50-60 километра от центъра на София (където въздухът е по-чист, стандартът е по-нисък и не е пренаселено) и да идват ежедневно на работа в столицата, без да дават своя принос към автомобилния трафик. От своя страна, това би оказало благотворно влияние и върху икономиките на съседните общини.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Анкета

Ще гласувате ли на предстоящите избори?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 29 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.