Добре дошли в резерват „Стара София”!

Остава малко повече от месец до местните избори – най-подходящото време за дебат относно местни политики. Ето защо възнамерявам в следващите няколко материала да споделя идеи за бъдещото развитие на София.

Първата тема в тази поредица е посветена на възможностите за туризъм в столицата, и по-конкретно на културно-опознавателния туризъм. Знаем, че центърът на София е богат на забележителности, но далеч по-привлекателно за туристите би било, ако културно-историческото наследство на града се обедини под формата на архитектурно-исторически резерват, по подобие на „Стария Пловдив” или „Старе место” в Прага. Ето няколко конкретни стъпки към връщането на духа на „Стара София” от първата половина на ХХ век – може би най-бляскавия период на нашата столица:

Мрежа от жилища-музеи на известни личности. Докато се разхождаме из града, често попадаме на паметна плоча, указваща че в съответната сграда е живял бележит български писател/политик/певец/офицер/художник/учен... И толкоз. А колко по-добре би било самото жилище да се превърне в музей, отворен за посетители. Със съхранена мебелировка и артефакти от периода, в който съответният човек е живял там (или с реплики, ако оригиналните предмети са безвъзвратно загубени). И с организиране на тематични турове („писателски”, „политически”, офицерски”, „академичен” и т.н.), които биха представлявали интерес не само за туристите, но и за учениците. Индустрия, от която да печелят и потомците на известни личности, и града като цяло.

Разбира се, това е невъзможно да се реализира на 100%, тъй като една част от собствениците на тези жилища биха предпочели да ги запазят за лично ползване, а други ги отдават под наем, но все пак могат да се положат усилия в тази насока. Да се развие публично-частно партньорство между общината и собствениците на тези имоти с цел съхраняване и популяризиране на тази част от наследството на града.

Историята на старите софийски сгради, написана върху техните фасади. Тук идеята е всяка стара софийска кооперация да бъде оборудвана с една от онези табели, които сега съпътстват основните туристически забележителности. На български и на английски език, в няколко изречения да бъде разказана историята на сградата – кога е построена, кой я е построил, какви са били първите й обитатели... На практика, целият „идеален център” плюс някои сгради в „широкия център” имат своите интересни истории, които чакат да бъдат разказани.

Файтони в центъра. Зоната между булевардите „Патриарх Евтимий”, „Васил Левски”, „Дондуков”, „Александър Стамболийски” и „Христо Ботев” се затваря за автомобилно движение (без ул. „Г.С. Раковски”) и движението из нея се осъществява с файтони – така, както е било в доброто старо време. Скоростта на придвижване по тези улици е практически една и съща и с автомобил, и с файтон, но второто, освен, че не предизвиква вредни емисии, връща и романтиката на едни отминали времена. А проблемът с паркирането се решава чрез система от подземни паркинги около този най-вътрешен транспортен ринг, като пространствата под училищните дворове са особено подходящи за целта.

Възстановяване на емблематични заведения от миналото, които вече не съществуват. „Писателското кафене”, кафенето „Кристал”, Прошековата пивница „Дълбок зимник”, „Юнион клуб”, кабаре „Империал”,  „Сивият кон” и „Трите смока” в Ючбунар, както и много други места с уникална атмосфера, които сега могат да бъдат видяни само на снимки в сайтове като „Стара София” и „Изгубената България”. В столицата днес изобилстват заведения в модернистичен стил, но местата, които да те накарат да усетиш, че си именно в София, а не където и да било по света, са кът. Ще се осмелили ли някой да тръгне „по дирите на изчезналите софийски кръчми”, превръщайки това в общинска политика?

София заслужава да си върне стария дух, старата атмосфера, и това да се усети както от жителите, така и от гостите на града. Едно огромно скрито богатство, което да извадим на показ. И от което всички ще спечелим.

 

Авторът е магистър по Туристиически дестинационен мениджмънт от Университета в гр. Бреда, Нидерландия, и има сериозен принос в разработването на Стратегия и План за действие „София: столица и туристическа дестинация 2011-2016г.”