Дилъри на расизъм

10:50, 09 фев 19 Сподели в: 25 Владислав Апостолов Автор: Владислав Апостолов
1

Расизмът е най-ценният актив за модерните прогресивни либерали от Манхатън до центъра на София. Те търгуват с него в Интернет, пласират го в медиите, университетите, филмите, сериалите, музикалните клипове, рекламите, политическите администрации и кампании. Инвестират в него време, усилия и извличат реални дивиденти. „Копаят“ го като биткойн, създават го от нищото и му вдъхват огромна сила като от древно езическо заклинание.

 

Расизмът е нещо като тяхна перверзна версия на криптовалута – виртуален, въображаем, но изключително ценен, когато повярваш в него и успееш да накараш колкото се може повече хора също да вярват в него и неговата стойност.

 

Колкото по-малко реален расизъм съществува, толкова по-скъп и важен става синтетичният, лабораторен расизъм. Той е един от най-популярните продукти на прогресивизма, доказателство за притежание на остър маркетинг нюх. И за пълна липса на морален компас.

 

За прогресивния активист от голямата западна медия, от малката ляволибералната партия, от факултета по „История на колониализма“, от Холивуд, от общинската управа на многомилионния космополитен град, от рекламната агенция или от престижното НПО, синтетичният расизъм е едновременно капитал, лост за влияние и тотем на новата секуларна секта. Най-успешният продукт на „това, което имаме като културен елит“ е обединил в себе си медийна естетика и религиозна страст.

 

В последните години наблюдаваме опит за драматично помпане на акциите на прогресивния продукт. Брокерите на синтетичен расизъм свирепо спекулират с наличието и стойността на своята стока. А в последните седмици надуването на балона на лабораторния расизъм достига нива, които вещаят скорошно пукване.  Или поне трябва така трябва да се случи ако Западната цивилизация желае да оцелее като здрава и просперираща общност и култура.

 

Хронологията на последните действия на дилърите на расизъм разкрива тревожна картина, която първо изглежда смешна, а после става страшна.

 

Маратонки на „Адидас“ и пуловер на „Гучи“ бяха обвинени в расизъм и изтеглени от пазара. Маратонките защото били бели на цвят, а се предлагали като част от поредната корпоративна кампания за празнуване на афроамериканската култура.  При пуловера причината е в дизайна, който напомнял на брокерите на лабораторен расизъм за така наречения blackface. Терминът описва черна боя върху бяло лице, която се асоциира със сегрегацията от миналото и времената, в които бели изпълнители  са се боядисвали като чернокожи за представления, наречени minstrel show. Днес тази архаична атракция от живее нов живот, поддържан изкуствено в машината за пропаганда на прогресивната конюнктура.

 

Моралната „блекфейс“ паника се разля в медиите с грандиозен размах в последната седмица. Губернаторът и главният прокурор на американския щат Вирдджиня Ралф Нортам и Марк Херинг признаха, че като млади са си боядисвали белите лица черни за „Хелоуин“ и по други празнични поводи като шега и поискаха прошка от публиката. Преди това Ралф Нортам беше предложил закон, който вероятно щеше да легализира убийството на бебета веднага след раждането в определени случаи, но това беше игнорирано или извинено от повечето либерални медии. Но старата колежанска снимка с „блекфейс“ вече го вкара в оправдателен режим на разкаяние и го превърна от герой в злодей.

 

 Британската класика от 60-те „Мери Попинз“ също получи медийна присъда за расизъм половин век след премиерата си заради сцена, в която белите герои минават през комин и излизат с почернени от саждите лица. Професор написа гневно есе в „Ню Йорк Таймс“ за „отвратителния расизъм“ на „Мери Попинз“. По същото време снимка на бели миньори с изцапани в черно лица по време на работа също беше използвана от брокерите на синтетичен расизъм за търговия с „блекфейс“ паниката, която се очертава като един от любимите  брандове на този бизнес.

 

Дни по-късно актьорът Лиъм Нийсън стана враг №1 на либералната система защото имаше неблагоразумието да се разкае публично, че преди 40 години е искал да отмъсти за изнасилването на своя приятелка от чернокож. Нийсън даде себе от онова време като лош пример, каза, че няколко дни е бил обсебен от мисли за насилие, потърсил е помощ и е надмогнал лошите идеи в главата си. Но неговото извинение бе третирано като декларация за расова война. Разкаянието на Нийсън му осигури бойкот, отмяна на премиерата на новия филм, неизброими заплахи, медийни атаки и призиви за изличаването му от публичния живот. Кариерата му вероятно ще приключи преждевременно.  Заради това, че се извинява, че преди 40 години е имал лоши мисли, свързани с чернокожи хора.

 

Само за няколко дни пред очите на света маратонки, миньори, пуловер и холивудска звезда бяха публично обвинени в расизъм и виртуално линчувани. Пародията преля в патология. От изтегляне на политически некоректни дрехи от пазара, до демонизация на работници и опит за изтриване на известен актьор обществото. И нито един случай на реален расизъм. Продуктът е изцяло синтетичен, а дистрибуцията му е мащабна и масова. Каквато е и реакцията в останалите джобове на нормалност. Отговорът на цивилизацията обаче трябва да е по-силен и ясен. Усещането, че балонът на синтетичния расизъм е надут до крайност и е пред пукане може да бъде измамно. Дълг на всеки загрижен за Запада е да участва в борбата срещу надигащ се свят, в който белите маратонки и белите миньори стават символ на расова омраза. Продуктът на прогресивизма трябва да се провали.

 

 

Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани