В последните седмици отново се заговори за „опростачаването на езика“, главно предизвикано от нетактичното изказване на Валери Симеонов за протестите на майките на деца с увреждания.
Цъкането с език, така присъщо за редица морализатори изведнъж се засили и редица анализатори се заеха да нищят защо политиците говорят с толкова нисък стил.
Истината разбира се, е далеч по-проста. Политиците говорят, точно както се очаква да се говори в медийната среда. А медийната среда от своя страна е точно изражение на своите потребители.
Изводът е, че политиците не са изолирана грешка в перфектна система. Журналистите също не са талибани-графомани, които нарочно извършват терористичен акт срещу прекрасния високобългарски стил и книжовна норма на народонаселението.
Тъжната констатация е, че такъв е стилът и разговорния стил на обществото. Невинни няма.
Това не е жълтопаветническо клеймо върху „тъпите байганьовци“, нито високомерно сочене с пръст, а очевиден факт. Причините, разбира се са далеч по-дълбоки и се коренят далеч назад във времето. Цялостният ценностен разпад и „синдромът на кифлата“ са разковничето на проблема, а политиците и медиите – само симптоми на болестта.
Жълтите медии, фалшивите новини, чалгата и мутробарокът са просто изражение на криворазбраната свобода. Свобода, която ни беше обещана и я получихме в някаква степен. Само, че никой не разбра, че свободата идва с отговорност.
Някои счетоха свобода за анархия и разрешение да правят и говорят буквално каквото си искат, а други се почувстваха изоставени на произвола на съдбата, защото се наложи да взимат решения сами за себе си. И разбраха, че тези решения често са грешни.
Езикът е отражение на обществото, а то има огромна нужда от общ прочит на своите цели, своите стремежи и най-вече на своята история. Промяната не може да се случи като се избере поредния „спасител“, със закон или регулация.
Промяната на обществото и стремежа към висша ценност ще доведе до промяна на езика – но това може да бъде само осъзнат избор.
А конкретно? Конкретно е жалко продуцентите на „бай хуй“ да дават напътствия за висша култура.