„Хора и улици“: С какво НДК бие Айфеловата кула

12:30, 12 апр 21 / София 25 5293 Шрифт:
Цветилена Симеонова

Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.

Можете ли да си представите София без НДК? И аз не. Всеки град си има по една такава комбинация от бетон и емоция, която е символ на живия пулс на сменящите се поколения. И без значение дали там се провежда поп фолк концерт или международна политическа среща, сградата и пространството пред нея винаги са били и ще останат място за общуване, за изразяване, за изкуство, за дебати, за срещи и раздели, за скейтборди, за снимки, за отдих и почивка.

През тази година се навършват 40 години от създаването на НДК и това може би е перфектният повод да обърнем поглед назад – към времето, когато на това място е имало само стара казарма и товарна железопътна гара за въглища.


Снимка: БГНЕС

Идеята за Двореца е на Людмила Живкова – тя искала да се създаде пространство, което да представлява синтезиран образ на родната духовност и да бъде връзката на българската култура с човешката цивилизация. Така се появява проектът за „Национален център за изкуство и култура“, приет през 1977 г. и който ще завърши през 1981 г. – когато се честват 1300 години от създаването на българската държава.

По първоначални разчети обектът е трябвало да бъде построен за 10-12 години. Людмила Живкова обаче била по-амбициозна и настояла това да се случи за 30 месеца, заради което строителите от всички звена работили непрестанно на три смени. За сравнение – Дворецът на конгресите в Москва, който е по-малък от нашия НДК, е построен за почти същия период при къртовски труд и изключително напрежение.


Снимка: БГНЕС

Както всяко нещо в България обаче, и строежът на НДК не минава без скандали. Противници на проекта го критикували, че е свръхамбициозен и изразходва прекалено много усилия, труд и средства. Това повлиява на Тодор Живков и той започва да мисли за замразяване на амбициозната идея на дъщеря си за цели десет години. Людмила обаче успява да разубеди баща си – и след като той лично посещава обекта и вижда, че най-сложната част от работата вече е свършена, разрешава строежът да продължи.

Така през тези почти три години хора и машини изкопават над 1,7 млн. метра пръст и изливат 335 хил. кубически метра бетон. А вложеното количество стомана е повече от това на Айфеловата кула.


Снимка: БГНЕС

През 80-те години НДК се превръща в мечтаното средище на културни и обществени мероприятия от международно ниво. Тук започват да гостуват световни звезди и изпълнители на всички видове изкуство, защото Дворецът предлага супер модерни за времето си съоръжения и пространства, подготвени за концерти, изложби, конгреси, семинари, театри, танцови и кинематографски събития. И и до днес той остава мястото, което дава изява на всички проявления на българската култура - от Преслава до Лили Иванова...

Още от „Хора и улици“:

„Хора и улици“: Когато София се премести в Боровец...

„Хора и улици“: Борисовата градина някога е била… гробище

„Хора и улици“: Топ 5 места за Instagram снимки в София

„Хора и улици“: Кои места е посещавал Васил Левски в София?

„Хора и улици“: Защо на „Лъвов мост“ има точно четири лъва?

„Хора и улици“: От всички в София тогава тя беше единственият мъж

„Хора и улици“: Най-мистериозният бункер в София и какво знаем за него

 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама